Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Преувеличение. Поредното. Макар и на косъм този път. — Баронът се усмихна не твърде широко и се обърна към Тедж, но после пак погледна мъжа. — Ами ти? Под какво име се подвизаваш напоследък?
— Виго Имола.
— Е, Виго, запознай се с дъщеря ми, баронета Теджасуини Арка.
Тедж се здрависа с Виго. Мислеше трескаво. При всичките бизнес срещи, на които беше присъствала досега покрай майка си и сестрите си, неизменно я бяха представяли като „нашия шофьор“ или изобщо не я бяха представяли… или я бяха оставяли да чака в колата.
— Повечето хора ми викат Тедж. — „Или лейди Ворпатрил“. С изключение на роднините й, разбира се, които нито веднъж не бяха произнесли на глас новото й име. Преглътна импулса си да го изтърси тук и сега — баща й очевидно беше превключил на бизнес режим.
— Прекрасно! Подозирам, че по хубост се е метнала на майка си? — Имола я измери с поглед, без да го задържа върху гърдите й, с което си спечели една-две червени точки. — Предимно?
— Да, за щастие — отвърна баща й с характерния си тих смях. Имола ги покани да седнат.
— Вие откъде се познавате? — попита Тедж. Случваше се от време на време и тя да получи отговор на въпросите си все пак.
— В един предишен живот Виго беше мой планетарен офицер за връзка. Когато бях капитан във флотилията на Селби — обясни баронът. — Малко преди да срещна майка ти.
— Ама какво време беше, а? — Имола поклати глава и се настани на стола си зад бюрото. — Селби… Помниш ли как прие онзи договор за отбраната на Комар? Луда работа.
— Бяхме млади тогава. И сигурно сме се мислели за безсмъртни — каза баща й.
— Мда, заблуда, с която се разделих горе-долу по онова време. — В говора на Имола се долавяше лек комарски акцент, изтласкан от очевидно дългия му престой на Бараяр и почти неразличимата смесица от местни диалекти, хомогенизирани в столичния говор. — Кой да предположи, че забутана планета като Бараяр ще извади на бойното поле толкова агресивна флота!
— Не и твоите комарски другарчета, очевидно.
— Ха. — Имола пак поклати глава, отнесъл се за миг в стар боен спомен. — А ти? Какво правиш на Бараяр? Чух, че Къща Кордона станала жертва на враждебно поглъщане? От Престен, ако не греша?
— Да, престенските копеленца ни прецакаха. — Баща й тръсна гневно глава. — Историята е дълга и оплетена. Ще ти я разкажа подробно някой друг път, на спокойствие. Ти сега се занимаваш с транспортен бизнес, така ли?
— Както виждаш. — Имола махна с ръка към скромния си служебен офис.
— Ъъъ… с цялата гама?
Сер Имола се усмихна, бръкна под плота на бюрото и изключи нещо. Или го включи.
— Понякога. Ако цената си заслужава. И ако рискът е приемлив. Напоследък второто ми е по-важно от първото. — Въздъхна дълбоко. — Вече не съм толкова амбициозен, колкото на младини. Нито толкова енергичен. Нито толкова луд.
— Рискът за теб би трябвало да е достатъчно нисък. Колкото до цената… ще я обсъдим.
— Какво имаш за мен? — попита Имола. — Като тегло и обем? Малотрайна стока? Жива или инертна? Живата струва повече, предупреждавам те.
— Инертна. Теглото и обемът още не са ясни, но едва ли ще са в горния регистър. Транспортираш живи товари? Как се вписва това в нискорисковия ти профил?
Имола се усмихна доволно.
— Разрешихме проблема с малотрайността, като транспортираме товарите криозамразени. Новото поколение портативни криокамери се оказаха много надеждни и с дълъг работен цикъл. Транспортирането на покойници и на злополучни туристи, чиито роднини настояват те да бъдат лекувани или погребани у дома, си е законната част от бизнеса. Имам договор с един медицински център, който ми препраща свои клиенти и понякога помага с подготовката им, а ако се случи да впишем в официалната товарителница и нещо отгоре, документите ми винаги са тип-топ.
Баронът вдигна вежди.
— Товарът поема риск.
— Приемлив риск. Когато замразяването е по взаимно съгласие, товарът е склонен да поеме риска. А когато съгласие от негова страна липсва, поръчителите са още по-доволни от варианта със замразяването. А и така загубите ни по време на транспорт са дори по-малки от обичайното. За поръчителите пък е много по-евтино — не се налага да пращат охрана, която да предотвратява опити за бягство по пътя. Вярно, методът зависи от наличието на свястно оборудване за криосъживяване в другия край на пътуването, но това не е моя грижа. — Имола размаха пръст. — Както обикновено, номерът е да не ставаш алчен — да не рискуваш с подобни товари твърде често или с твърде много „пътници“ наведнъж. Зачестят ли злополуките, непременно ще привлечем внимание. Стремим се нашият процент да не се различава съществено от общия процент на смъртните случаи по време на пътнически космически полети.