Сделката на капитан Ворпатрил

Тедж направи опит да си представи току-що намекнатата сцена — подредени във верига Арки цяла нощ висят в подземния тунел и си подават пълни с контрабандна стока кофи. Подозираше, че точно така ще стане. Ако в стария бункер имаше тежки неща, които не подлежат на разглобяване, най-вероятно щяха да ги зарежат. Това, слава богу, не важеше за златните монети. Пък и в старата лаборатория едва ли имаше наистина големи неща, иначе първоначалните им собственици не биха могли да ги вкарат там през асансьорната шахта, същата, която баба им бе трябвало да взриви в ролята си на последната хоут, напуснала бункера.

— След като ние си свършим работата с изнасянето и стоката бъде прибрана на склад — продължи баща й, — по-нататъшното транспортиране извън планетата не е спешно. Ще го обсъдим на спокойствие, може дори да я разделим на по-малки пратки.

— Къде ще я транспортираме?

— Още не знам. Извън Бараярската империя във всеки случай. Една част може да замине за Център Хеген, друга — за Ескобар.

— Трудно ми е да изчисля цената при тези условия. Ти какво имаш предвид — процент от печалбата или твърда такса?

— Няма как да осребрим стоката, преди да е стигнала до крайната си точка. А за теб сигурно ще е по-приемливо да определиш твърда такса сега, отколкото да се надяваш на процент от неизвестна сума в неизвестно бъдеще.

— А защо не и двете? — каза Имола. — Твърда такса сега, колкото да покрие евентуалните разходи, и процент след като осребриш стоката. Петнайсет процента, да речем. Обикновено толкова вземам.

Баронът примижа едва доловимо.

— Изглежда приемливо. Но трябва да се действа бързо и тихо.

— Срещу процент мога да бъда много бърз и много тих. Е, споразумяхме ли се?

След кратко колебание баронът стана, пресегна се през бюрото и стисна ръката на Имола.

— Да.

Имола се облегна назад, готов да си записва.

— Та какъв е адресът на този твой гараж?

Баронът каза адреса. Ръката на Имола застина.

— Шив, ти знаеш ли какво се намира от другата страна на улицата, точно срещу твоята сграда?

— Знам, разбира се — въздъхна баща й. — Точно затова искам всичко да стане бързо и тихо.

— Ти може и да не си забелязал скенерите, но аз ти гарантирам, че всяко превозно средство, което спре за по-дълго в радиус от три пресечки около централата на ИмпСи, се наблюдава. Не знам как точно, но се наблюдава. И се записва.

— На влизане в гаража проверката е сериозна, да. Но не и на излизане. Проверката на изхода е повърхностна, колкото да са сигурни, че бройката на влезлите и излезлите коли съвпада. Проверихме.

— Хм. — Имола се намръщи, явно обмисляше тази нова ситуация. Неговият анонимен бус щеше да пристигне празен и невинен, да. Шофьорът нямаше да знае нищо… — Едно от условията да се задържиш в местния бизнес е да не се забъркваш с политиката. Условие, което аз спазвам много стриктно. Начинанията ми са изцяло и само търговски. Гвардията на окръг Ворбара и имперската митница са ми предостатъчни, благодаря. ИмпСи… е прекалено висока топка за мен. Забъркаш ли се с тях, ще загазиш, това е сигурно.