Пътят на кралете (том II)

Нито един от неприятелите не стъпи накриво при пресичането на пропастта. Доближаваха я бегом, после изведнъж се затичваха много бързо за около десет стъпки и се хвърляха напред. Новите попълнения настъпиха на юг, точно срещу армията на Садеас. Далинар вдигна длан срещу ярката слънчева светлина и му се стори, че може да различи личното знаме на Садеас.

То стоеше точно на пътя на паршендите; Садеас все гледаше да остава на сигурна позиция в тила на армията си. Изведнъж обаче тази позиция стана фронтова линия, а останалите части на Садеас бяха твърде бавни, за да прекратят боя и да реагират. Той нямаше никаква подкрепа.

Садеас!, мина през ума на Далинар, той стъпи на ръба на скалата, а наметалото му се развяваше на вятъра. Трябва да му изпратя резервните си копиеносци…

Не, ще бъдат твърде бавни.

Копиеносците не можеха да стигнат до него. Но човек на кон можеше и да успее.

— Храбрец! — ревна Далинар и скочи от скалата. Стъпи върху камъните долу, Бронята пое удара и те се напукаха. Около него се понесе Светлина на Бурята от Бронята, а наколенниците леко изскърцаха.

Храбрец се изскубна от гледачите си и препусна през камъните при вика на Далинар. Конят приближи, Далинар улови дръжките на седлото и се метна горе.

— Следвайте ме, ако можете — извика той на почетната си гвардия — и пратете вестоносец на сина ми, за да му съобщи, че сега той е начело на войските ни!

Далинар обърна Храбрец и препусна по края на бойното поле. Гвардейците му викнаха конете си, но щеше да им е трудно да застигнат ришадиеца.

Така да бъде.

Сражаващите се войници от дясната му страна се сляха в размазано петно. Наведе се ниско в седлото, а вятърът свиреше в ушите му и свистеше покрай Бронята. Протегна ръка и призова Заклеващия. Той падна в ръката му, димящ и заскрежен, докато обръщаше Храбрец към западния край на бойното поле. Първата войска на паршендите се намираше между неговите хора и силите на Садеас. Нямаше време да ги заобикаля, затова пое дълбоко дъх и навлезе право в центъра на строя им. Редиците им бяха разтеглени заради начина, по който се биеха.

Храбрец препускаше през неприятелите, те се хвърляха встрани от пътя на едрия жребец и проклинаха на мелодичния си език. Копитата чаткаха по скалата; Далинар подкарваше Храбрец с колене. Трябваше да не губят инерцията. Някои от паршендите, които се биеха на предната линия срещу хората на Садеас, се обърнаха и се затичаха срещу него. Схванаха открилата се възможност. Ако Далинар паднеше, щеше да се окаже сам, заобиколен от хиляди врагове.

Сърцето му затуптя, щом протегна Меча си и опита да замахне срещу паршендите най-близо до него. За мигове достигна северозападния им ред. Тук неприятелите му се построиха, вдигнаха копия и ги опряха на земята.

Мълния!, помисли си Далинар. Досега паршендите не бяха поставяли копия по този начин срещу тежка кавалерия. Започваха да се учат.

Далинар се понесе срещу строя им, в последния миг обърна Храбрец и препусна право покрай стената от копия. Протегна Меча си настрани, отряза върховете на копията и удари няколко ръце. Пред него групичка паршенди бяха позагубили твърдост. Далинар пое дълбоко дъх, пришпори Храбрец право срещу тях и отсече още няколко върхове на копия. Един отскокна от бронята на рамото му, а Храбрец отнесе дълга драскотина от лявата си страна.