Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Четирима паршенди се нахвърлиха срещу него; явно знаеха, че близкото нападение е един от най-добрите начини да го извадят от строя. Ако се приближаха твърде много, дължината на ефеса на Острието му и материалът на Бронята щяха да го затруднят да се бие. Далинар се завъртя в дълга атака на височината на кръста си. Отбелязваше смъртта на паршендите по лекото разтрисане на Острието, когато то преминеше през гърдите им. Уби и четиримата и изпита пристъп на задоволство.
Веднага последва пристъп на погнуса.
Проклятие!, помисли си той. Не отново! Обърна се към друга група паршенди, докато очите на първите догаряха и изпускаха дим.
Хвърли се в нов пристъп — развъртя Меча в кръг над главата си и после го доближи към земята. Умряха шестима паршенди. Усети убождане от съжаление заедно с удоволствието от Вълнението. Със сигурност тези паршенди — тези войници — заслужаваха уважение, а не ликуване, докато загиваха.
Спомни си времето, когато Вълнението беше най-силно. Когато заедно с Гавилар на младини подчиниха върховните принцове, отблъснаха ведените, воюваха с хердазийците и унищожиха решийците от Акак. Веднъж жаждата за битка за малко да го накара да нападне самия Гавилар. Далинар още можеше да си спомни ревността в деня преди близо десет години, когато желанието да нападне Гавилар — единствения достоен противник, когото виждаше, човека, който бе спечелил ръката на Навани — за малко да го погълне.
Почетната му гвардия нададе вик, когато паршендите паднаха. Усети се празен, но задържа Вълнението и здраво овладя чувствата си. Освободи Вълнението и то запулсира в него. За щастие, призляването отмина, което беше добре, понеже друга група паршенди го нападна отстрани. Изпълни обръщане във Вятърната позиция, премести краката си, сниши рамо и предаде тежестта си на Меча при завъртането.
Повали трима с един удар, но четвъртият се измъкна зад покосените си другари и влезе в обсега на Далинар с размахан чук. Очите му се бяха разширили от гняв и решимост, въпреки че не викаше. Просто продължи песента си.
Ударът му срещна шлема на Далинар. Главата му се отмести настрани, но Бронята пое по-голямата част от натиска и по нея се появиха само няколко малки надлъжни пукнатини. Далинар ги видя да просветват слабо и да изпускат малко Светлина в края на визьора му.
Паршендският боец бе твърде близо. Далинар остави Меча си. Оръжието изчезна в мъгла, той вдигна бронираната си ръка и блокира следващия удар на чука. После замахна с другата си ръка и стовари юмрук в рамото на неприятеля. Тласъкът го събори на земята. Песента му секна. Далинар стисна зъби, пристъпи, ритна мъжа в гърдите и подхвърли тялото му на двадесет крачки. Бе се научил да внимава с паршендите, които не са напълно обезвредени.
Далинар свали ръце и започна да призовава Меча. Отново се усети силен и страстта от битката се върна при него. Не бива да се чувствам зле от това, че убивам паршендите. Това е правилно.
Спря се, защото забеляза нещо. Какво бе нещото на съседното плато? Приличаше на…
На втора паршендска армия.
Няколко от разузнавачите му бързаха към редиците, но Далинар можеше да се досети какви новини носеха.
— Отче на Бурите! — изруга той и посочи с върха на Меча си. — Дайте предупреждение! Приближава ни втора войска!
Неколцина хукнаха да изпълняват заповедта му. Трябваше да го очакваме, премина през главата му. Ние започнахме да водим по две войски на плато, и ето че те са направили същото.
Но това означаваше, че по-рано са ограничавали сами себе си. Дали са го правели, защото са разбрали, че бойните полета оставят малко място за маневриране? Или е било заради бързината? Не звучеше смислено обаче — алетите трябваше да се притесняват за мостовете като за места, където движението става все по-затруднено с въвеждането на нови военни части в боя. Паршендите можеха да прескачат пропастите. Защо тогава пращаха по-малко войски от общата си численост?
Проклятие, безсилно си каза той. Знаем толкова малко за тях!
Заби Меча си в близката скала, за да не изчезне. Започна да издава заповеди. Почетната му гвардия веднага направи формация около него, изпрати съгледвачи и вестоносци. За кратко време от боец на предната линия той се превърна в пълководец-тактик.