Пътят на кралете (том I)

— Нека приказват каквото искат — рече той и се върна към блюдото си, забоде на ножа парче от подправеното пилешко и го поднесе към устните си.

— Истина ли е? — попита Адолин. — За това ли говорихте с краля, когато се срещнахте преди два дни?

— Така е — призна Далинар.

Отговорът му изтръгна стенание от Адолин.

— Вече се притеснявах. Когато аз…

— Адолин — прекъсна го баща му, — вярваш ли ми?

Адолин го погледна. Очите му бяха открити, честни, ала изпълнени с болка.

— Искам да ти вярвам. В името на Бурите, татко, наистина искам да ти вярвам.

— Това, което аз правя, е важно. То трябва да бъде направено.

Адолин се приведе към него и тихо заговори:

— А ако виденията ти са халюцинации? Ако ти просто… остаряваш?

Сега за пръв път някой толкова прямо поставяше пред Далинар този въпрос.

— Лъжа ще е, ако кажа, че не съм обмислял и такава вероятност. Нямам обаче основание да се проверявам повече. Вярвам, че виденията си истински. Чувствам, че са истински.

— Но…

— Не е тук мястото за този разговор, синко. Можем да се върнем на въпроса по-късно и аз ще изслушам и ще обмисля твоите възражения. Обещавам ти.

Адолин стисна устни.

— Отлично.

— С право се тревожиш за нашата репутация — продължи Далинар и се облегна на лакът. — Приемах, че Елокар ще е достатъчно тактичен и няма да обсъжда разговора ни. Трябвало е направо да го помоля да не го прави. Между другото, ти беше прав за неговата реакция. По време на разговора ни аз си дадох сметка, че никога няма да се оттегли, и смених тактиката.

— И новата тактика е?

— Да спечелим войната — твърдо отговори Далинар. — Без повече съперничество за скъпоценните ядра. Без повече търпелива и неопределена обсада. Намираме как да примамим голям брой паршенди на Равнините и после им поставяме засада. Ако успеем да убием достатъчно много от тях, ще нарушим способността им да водят войната. Ако ли не, намираме как да ударим техния център и да убием или пленим водачите им. Дори чудовищата от пропастта спират да се бият, когато ги обезглавиш. Така ще се изпълни Договорът за Отмъщение и ние ще можем да се върнем у дома.

Адолин мисли дълго, после отсечено кимна.

— Добре.

— И нямаш възражения? — попита Далинар. Обикновено по-големият му син излагаше множество възражения.

— Ти току-що ме помоли да ти вярвам. Пък и прекият удар срещу паршендите е тактика, която мога да подкрепя. Обаче ще ни трябва добър план — план, който да обори твоите собствени аргументи от преди шест години.

Далинар се съгласи и взе да потропва по масата с пръст.

— По онова време дори аз мислех за Алеткар като за отделни княжества. Ако всяка от нашите армии беше нападнала центъра сама, щяхме да се окажем обкръжени и разгромени. Но ако всички десет армии действат заедно? С Превръщателите, които правят храна, с войниците, които имат преносими укрития срещу бурите? С войски, които общо са над сто и петдесет хиляди души? Нека паршендите опитат да ни обкръжат. С Превръщателите можем даже да правим дървесина за мостовете, ако се налага.