Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Сега разбрах защо Майсторите са изтрили цялата личност на Стил в опитите си да се избавят от шпионина. Личността-паразит беше успяла да пусне корени прекалено дълбоко и се беше сляла със Стил.
— Логично — отбеляза Мирон. — Създаването и внедряването на пълноценни личности е прекалено сложно, за това трябва да си почти бог. Много по-лесно е да направиш копие на нечия памет и да създадеш прост набор от правила и желания, които да се активират в подходящия момент.
— Според мен този набор от правила е превзел тялото ми — мрачно каза Стил. — Някога лежали ли сте в гроб, погребани живи?
Мирон се намръщи.
— Лежал съм. Освен това бях погребан в общ гроб, а не в комфортен едноместен ковчег. Отне ми няколко часа да се измъкна навън.
— А аз лежах в ковчега доста по-дълго! — изръмжа Стил и разтърси юмрук към сводовете на пещерата. — И всичко това заради тази гадина! Добре, че поне не чувствам глад…
Погледнах изразително към Мирон.
— Е, консултанте, съветвай ме, какво да правим? Да се договоря едва ли ще се получи.
— Зависи от това, какъв резултат искаш — да убиеш излишната личност или да създадеш комфортни условия за тяхното съвместно съществуване.
Стил гледаше ту мен, ту Мирон.
— Не искам да съжителствам с него!
— Стил, нуждаем се от неговите знания — виновно разперих ръце аз. — Алиса, Чез и Наив попаднаха в плен на шатерци и ги закараха в Шатерския халифат. Надявах се, че ще можем да се възползваме от знанията на Дхарм, но сега, честно казано, не съм сигурен в това. Ако в него са вложили само знанията, необходими за превземане на Академията, то едва ли той ще е наясно къде държат пленниците и как да се промъкнем през територията на шатерци.
Младежът се замисли за известно време.
— Аз, разбира се, бих искал да им помогна, но дали той има нужните ви знания? Нали сам чу, че е просто набор от правила…
Дали Стил се включи в играта на Мирон или го каза случайно, но думите му определено докоснаха Дхарм.
— Знам много за Шатерския халифат! — изръмжа той. — Но няма да ви помогна.
— Видя ли — сви рамене Стил. — С него не може да се споразумееш.
— Щом не е пълноценна личност, тогава няма нужда да го питаш — каза Мирон и ми намигна. — Той дори няма облик.
От мъглата пред нас веднага излезе друг Стил, но вече беше брадясала версия. Точно така изглеждаше сега.
— Дхарм има облик! — изръмжа той.
Странно, но гласът му, макар и да напомняше на оригинала, звучеше малко по-различно.
— Ако не греша, „дхарм“ се превежда от шатерски като „деветнайсет“ — насмешливо каза Мирон. — Това дори не е име, а пореден номер.
Вече се досещах, че Мирон се опитва да изкара Дхарм извън нерви, но все още не разбирах защо му е нужно.
— Аз съм личност! — извика шатерецът.
Въпреки че не бях сигурен дали трябва да го наричам шатерец. Непълноценна личност, нямаща минало и създадена, за да изпълни напълно конкретни действия, едва ли можеше да има характер или расова принадлежност.
— Тогава се дръж като личност — предложи Мирон. — Не се занимавай с тъпо изпълнение на заложената програма, а се развивай.
— Аз превзех това тяло!
— А къде е смисълът? — присъединих се аз към Мирон. — Така ли смяташ да лежиш вързан до края на живота си. Това развитие ли е?
— Вината не е моя!
— А чия? — избухна Стил. — Ти превзе тялото ми! Плени ме!
— Това е моята програма — неуверено отвърна Дхарм.
— Ти си личност — напомни Мирон. — А личността не може да съществува без свобода и определено не действа по някакви си там програми.
Дхарм стоеше и ни гледаше, очевидно не знаейки какво да каже. Силно се съмнявах, че в неговата личност е предвидена възможност за провеждане на философски дискусии.
— Какво предлагаш? — попита най-накрая Дхарм.
— Опитай се да съжителстваш със Стил, след като ситуацията е такава, че живеете в едно тяло. Учи се и се развивай. Може и да си мъртвороден, но сега живееш пълноценен живот. По-точно, можеш да живееш, ако се разберете със Стил.
Някак прекалено лесно изглеждаше.
— Не искам да съжителствам с него — раздразнено каза Стил и се обърна към Мирон. — Защо ми е тази твар тук?
— Ако се опитам да го убия, може да пострадаш и ти — поясни Мирон. — Но ако той доброволно се съгласи да съжителства с теб, тогава мога да му наложа редица ограничения, които той няма да може да преодолее.