Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Вкъщи бавно съблече новите дрехи, полюбува им се няколко минути, погали лъскавия плат, опипа тънката верижка на чантичката, потупа дланта си с острото токче на единия сандал, грижливо опакова новата премяна и я прибра в същата торбичка, от която току-що бе извадила старите дънки и фланелката. Женя се преоблече в анцуга, който обикновено носеше вкъщи, взе торбичката, излезе на двора и я изхвърли в контейнера за боклук. Не можеше да държи всичко това вкъщи, баща й щеше да го намери. А на кого да го даде? Няма дори приятелки. Единственото, което можеше да си остави, беше флакончето парфюм. То беше малко, можеше да го скрие заедно с гримовете сред бельото в гардероба.
Когато се върна вкъщи без торбичката, Женя седна в хола пред включения телевизор и отначало дори не разбра защо вижда толкова зле. И едва след няколко минути, почувствала солен привкус на устните си, разбра, че плаче. Изключи телевизора, избърса сълзите си, изми се. Отново извади ключа от сейфа и върна там непохарчените долари. Вече щеше да затваря вратичката, но реши друго. Отново пъхна ръка към тъмното дъно на сейфа и извади няколкото кадифени кутийки — големи, средни и малки. Отвори ги и дълго и внимателно разглежда пръстените, гривните и колиетата с изумруди, диаманти и сапфири. Омразата се надигаше у нея, бушуваше, притискаше гърлото й и й пречеше да диша. Все така бавно Женя върна украшенията на мястото им и заключи сейфа, а ключа пъхна в чантата си.
Сега знаеше какво трябва да прави.
Глава 19.
Дъждовната прохлада отново се смени със задушлива жега и натрапчиво слънце. На циклона сигурно му бе омръзнала Москва и той бе тръгнал да полудува на други места, оставяйки след себе си неподвижен, влажен горещ въздух, а този въздух го мързеше дори леко да помръдне и да се престори на ветрец. Московчани отново заахкаха в очакване на непоносима жега, взеха да мърморят за непредсказуемите промени в климата, изпокриха в гардеробите якетата и саката и съсредоточиха вниманието си върху окачените зад прозорците термометри в опити „да се облекат подходящо“, защото някак бяха изгубили доверие в метеорологичните прогнози.
Зарубин и Доценко завършиха уморителната обиколка на апартаментите и като награда за безрезултатния си труд си позволиха да пийнат по бира и да хапнат шишчета, седнали на една от чистичките небесносини маси на булеварда, точно под сянката на клонестите кестени.
— И тъй, какво имаме налице? — тъжно подзе Доценко и на един дъх преполови еднолитровата халба. — Родителите на Альона Гребньова не знаят нищо за съсед, който се е подстригвал при дъщеря им в салона. Не им е казвала за такъв. Това първо.
— Сиреч нищо — веднага подзе Сергей. — Приятелките на Гребньова също не са чували за такъв клиент. Това второ.
— Сиреч нищо и половина — включи се в песимистичната прогноза и Миша. — Но това не означава, че не е имало такъв клиент. Просто това не е повод за обсъждане. Чудо голямо — клиент, който живее някъде наблизо. Сигурно и Альона се е сещала за него само когато го е срещала край блока. Ние с теб проверихме всички имена от журнала за предварително записване, но често се случва записалият се да не дойде или за този час да не се запише никой — тогава фризьорите вземат случаен клиент, който в този момент се е отбил в салона. И името му не фигурира никъде. Това трето.
— Нищо и половина на квадрат! Нито един от разпитаните обитатели на десетте блока не си призна, че се е подстригвал при Гребньова. Това четвърто.
— Тоест нищо и половина на трета — сърдито избоботи Доценко. — Но което е най-интересно, никой от тях не каза, че има навик да се разхожда вечер и понякога е срещал Альона, когато се е прибирала. Излиза, че този свидетел се е изпарил някъде. Дали е заминал на курорт, дали в командировка, а може и в болница да лежи. Това пето.
— Дотук абсолютно нищо… Претърсването с използване на научна организация на труда не даде резултат и ние с теб проведохме пълна обиколка на апартаментите, не се успокоихме, докато не ни отвориха всяка една врата. За тази работа пропиляхме три дни. И нищо. Слушай, а може тоя свидетел изобщо да не съществува, а? Може ние с теб като идиоти да търсим черна котка в тъмна стая, а там никога да не е имало котка? — предположи Зарубин. — Хубава бира, ще отида да взема още. Да донеса ли и на теб?