Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Звукове от стъпки предшестваха фигурата, която се появи след момент, като пресичаше кръстовището, оглеждайки се наляво и надясно. Ерик стисна меча си.
Съществото беше змиечовек, облечен в туника и нещо, по-скоро приличащо на чорапи, отколкото на панталони, за да може късата му опашка да се размахва свободно.
Зад него се появиха още двама, по-едри и с брони. Ерик бе огледал добре сааурците и не му се искаше отново да ги среща, но тези създания бяха по-друг вид. Най-високото беше с една глава по-ниско от човек, а освен това бяха и определено змиеподобни. Ерик забеляза, че се движат бавно и предпазливо, и за миг си помисли дали студът в пещерата не ги прави толкова бавни, но си спомни как Накор му бе обяснявал, че не е така.
Мина втора двойка стражи, като единият погледна в тяхна посока. Изчакаха напрегнато, но съществото продължи без никаква реакция. Ерик можеше да си обясни пропуска му с отслабеното му от светлината на факлата зрение, уморено от взирането в мрака, а също така и с факта, че се бяха прилепили до неравните скали и бяха почти невидими.
След тях преминаха нови двама и още двама — изредиха се цяла дузина.
Дьо Лунвил махна на хората си да почакат, после тръгна натам, където бе изчезнала светлината.
— Отидоха си — прошепна той, когато се върна.
Тунелът отново потъна в пълна тъмнина и те пипнешком се върнаха при отряда. Накор, който беше дошъл до началото на редицата, попита:
— Змиехора, нали?
— Откъде знаеш?
— Усещам ги. Усещам много странни неща тук. Това е лошо място.
— Не споря — каза дьо Лунвил. — Трябва да се измъкваме оттук колкото се може по-бързо. Но накъде?
— Общо взето на югозапад — прошепна Накор. — Мисля, че трябва да продължим по тунела, по който дойдоха змиехората, а не да вървим след тях. Мисля, че идват от повърхността и отиват някъде дълбоко в планината. Ние сме достатъчно високо, за да почувстваме, че е студено, когато се покажем навън. Змиехората не обичат студа, така че мисля, че едва ли това е място, където живеят.
— Мислиш, че живеят долу, под планината?
— Възможно е — отвърна Накор. — Трудно е да се разбере, но са тук и ще трябва да свършим много неща преди да започнем да се сражаваме отново. Ако загинем, никой няма да разбере какво всъщност става, а това ще е много лошо.
Дьо Лунвил мълчеше. Ерик започна да се чувства неудобно от това и се обади:
— Сержант?
— Млъкни — последва бързият отговор. — Мисля.
Ерик и другите останаха смълчани. Накрая от мрака се чу тихият глас на дьо Лунвил.
— Грейлок! — Шепотът му беше напрегнат.
Грейлок бавно излезе, като се опитваше да не стъпва по краката на другите в тъмното.
— Да?
— Назначавам те за мой заместник. Очаквам от теб да изведеш навън колкото може повече живи от тази група.
— Ще го направя, сержант — каза бившият офицер. — Но бих искал Ерик да ми е помощник.
— Фон Даркмоор — не се поколеба дьо Лунвил, — ще действуваш като сержант за известно време. Джедоу, ти ставаш ефрейтор. И всички се съобразявайте със съветите на Накор и Хатонис. Аз ще изчакам Калис. Не искам да бележим този тунел, защото пантатийците могат да видят знака по пътя. Оставете ми една факла и ще остана да чакам тук, докато не реша, че капитанът няма да се върне.
В гласа му се долавяше тревога и напрежение. Ерик никога не го бе чувал да говори така.
— После ще се присъединя към вас — продължи дьо Лунвил. — Слушайте сега какво ще направите. Като излезете от пещерите, отидете до реката. Намете коне или откраднете кораб, но стигнете до Града на Змийската река. „Тренчард Отмъстителя“ е там, ако не е потопен, защото Николас даде заповед най-малко един кораб да остане за нас. Хатонис и хората му ще знаят най-късия и най-безопасен път.
Хатонис, който беше по-назад, се обади с достатъчно висок глас, за да го чуят и напред по редицата.
— Има стар търговски път, водещ от Испар до Града на Змийската река, през Махарта. Вече почти не го използват, но на кон може да се мине.
— Добре. — Дьо Лунвил пое дълбоко дъх. — Дайте една факла и изчезвайте.
Мъжът, който пазеше факлите, чатна с огнивото си и запали една. Ерик присви очи, защото светлината му се стори много ярка. Обърна се и погледна дьо Лунвил — сержантът носеше обичайната си маска на твърда решимост.
Без да каже нищо, Ерик бързо сложи длан върху ръката на дьо Лунвил, стисна я и бързо я пусна — това бе единственият жест, който можеше да направи.
Дьо Лунвил го погледна и кимна в знак на признателност. Грейлок стигна до кръстовището, надникна в двете посоки, после посочи на мъжете да свият вляво. Точно преди да завие Ерик се обърна да погледне към мястото, където чакаше дьо Лунвил, но той вече бе загасил факлата.