Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
„Ех, да беше тук капитанът…“ — каза си той. Всъщност къде ли беше капитанът?
Калис се притисна до стената. Гледаше с широко отворени очи. Двамата с баща му си бяха говорили много пъти какво е да срещнеш и да се изправиш лице в лице с необикновеното наследство — послание на древна магия, оформено от умението на Черния Макрос и използвано, за да предаде на човешкия му баща силите, въплътени в легендарния валхеру.
Томас беше спечелил ръката на Агларана, кралицата на елфите, и беше създал Калис, невъзможен плод на съюз, уникален в историята. Калис беше млад според мерките на елфския народ — малко над половин век. Според човешките мерки беше мъж над средна възраст, но същевременно той имаше богат житейски опит и бе наблюдавал мъките и лудостта на много създания, живеещи на този свят.
Но нищо от преживяното не можеше да му помогне да се справи сега.
Елфите имаха способността да се движат и при най-слабата нощна светлина — само от една луна или само от далечните звезди, но дори и джуджетата не можеха да виждат в пълния мрак на подземните тунели. Разбира се, те имаха и други сетива и Калис, за разлика от своите елфски роднини, беше пътувал достатъчно с джуджетата през младостта си и бе научил някои от техните трикове — какво казва звукът на движещия се въздух и слабото ехо от стените на проходите, как се броят завоите и как се запомнят разстоянията. Говореше се, че ако мине веднъж по един тунел, всяко джудже може да открие отново стъпките си. Калис имаше същите умения.
След като се отдели от дружината, той се върна надолу към огромната галерия и кръглата централна зала. Беше сигурен, че някога в древността това е било наистина град под скалите, както беше предположил Ру. Но младежът от Рейвънсбърг нямаше и представа за какъв вид град става дума.
От това, което беше научил от Татар и другите Заклинатели от Елвандар, Калис бе предположил, че това е по-скоро град, сътворен от елфите, а не от джуджетата. Но елфите, изградили това място, не бяха от сънародниците на Калис и не приличаха на никоя друга смъртна раса. Онези елфи бяха съществували като роби на валхеру и само по команда на древните си господари биха могли да изградят такова нещо с елфските си ръце.
Когато стигна до галерията, Калис се убеди, че звукът, който бяха чули, не е нищо повече от далечно срутване — нямаше признаци за преследване. Но все пак той тръгна надолу, за да е сигурен, и се отбиваше във всички разклонения на тунелите, които му изглеждаха по-необичайно.
Бе се спуснал дълбоко в тъмната пропаст и накрая, когато можеше да чува само собственото си дишане и туптенето на сърцето си в ушите, реши да се върне. Но когато приближи странното кръстовище, където се бе поколебал първия път, когато предвождаше отряда си, отново спря и долови нещо древно, притаено в тунела, спускащ се още по-надолу.
Беше глупав риск, но Калис не можеше да му устои. Знаеше, че трябва да измъкне хората си навън, но имаше доверие в дьо Лунвил и в уменията на Накор.
А сега знаеше какво го беше привлякло. Имаше нещо древно в сърцето на тази зала. И той го долавяше със страх и учудване.
Тръгна надолу и излезе в друга пещера, по-малка от предишната, но достатъчно голяма, за да приюти малък град. Високо отгоре падаше слаба светлина, толкова далечна, че обедното слънце приличаше на точица.
Това място някога беше било дом на валхеру, също както и огромната пещера под Мак Мордайн Кадал — древните мини на джуджетата в планините Сивите кули — беше била дом на Ашен-Шугар, Владетеля на Орлови предели, чийто древен дух бе проникнал в баща му и бе променил толкова дълбоко характера и природата му.
Калис мина по тесен каменен мост, стигна до редица врати, достатъчно големи, за да могат да минат огромните дракони, и разбра, че някога те са били тук, защото Господарите на драконите винаги бяха държали могъщите си помощници подръка. В големите дървени порти имаше малки врати, явно използувани от слугите в отминали времена.
Той натисна една брава и за негово учудване вратата се отвори леко и съвсем безшумно. Железните панти очевидно бяха смазани съвсем наскоро. Калис примигна, защото внезапна светлина почти го заслепи.
Озова се на каменен ръб, надвиснал над просторна пещерна зала, осветена от ярки факли; в центъра й имаше селище от груби колиби, измазани с кал. Бяха построени около древни развалини и пукнатини, от които излизаше пара — имаше подземен източник на топлина и в центъра на най-големия отвор жегата караше въздуха да трепери. И наистина бе много топло — Калис се потеше така, както в пустинята. Горещите потоци показваха, че тази зала на валхеру е изградена върху вулкан.