Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Дори не си коронясан — тихо каза ибн Хайран.
Не беше подготвен за този разговор, това беше все по-очевидно. Не и тази нощ. Беше очаквал от нея нещо съвсем различно. Беше стоял в сянката, затаил дъх като момче, докато Джехане се взираше нагоре в осветения прозорец, и започна да диша свободно едва когато я видя да свива рамене и да се отдалечава някак умиротворена и спокойна сред глъчката на карнавала.
Никога не беше мислил, че ще му е нужна смелост да се доближи до жена.
— Не очаквах да те намеря сам — подметна Алмалик.
— Какво те учудва? — попита ибн Хайран предпазливо. — На днешните срещи им липсва… изтънченост, не мислиш ли?
— Не знам, Амар. На мене ми се видя доста весело. Известно време бяхме навън и те търсихме, но разбрахме, че е безнадеждно. По-лесно се оказа да платим, за да разберем къде е къщата ти, и да те чакаме тук.
— Наистина ли си дошъл в Рагоса с надеждата да ме откриеш по улиците по време на карнавала?
— Дойдох, защото не виждах друг начин да поговоря с тебе достатъчно бързо. Когато потеглихме, знаех само, че имам нужда от тебе. Между другото, пътувам почти сам. С мене са само тези двамата и още половин дузина, колкото да стигна спокойно дотук. Няма други. Дойдох да ти кажа някои неща. И да те помоля да се върнеш.
Ибн Хайран мълчеше. Очакваше го, а напоследък се боеше, че това може да се случи. Той беше опекун и наставник на този младеж, наследника на картадийския престол. Беше положил големи усилия да направи Алмалик ибн Алмалик достоен за тази роля. Не обичаше да признава, че се е провалил. И дори не беше сигурен, че наистина се е провалил. Предстоеше му трудно решение.
Той отиде до бюфета, като почти изблъска единия от муардите. Мъжът не помръдна и не го удостои с поглед. Всички муарди го мразеха. Целият му живот беше предизвикателство към мрачната им набожност. Той им отвръщаше със същото. Техният начин на живот — непознаващата съмнение вяра и омраза — беше нещо, срещу което се бунтуваха всичките му чувства, представите му за това как трябва да живее човек.
— Искаш ли вино? — попита той, за да подразни муардите. Може би не си струваше, но не можа да се въздържи.
Алмалик сви рамене и кимна. Ибн Хайран наля две чаши и му подаде едната. Чукнаха се и пиха.
— Иска се смелост да го направиш — каза Амар. Не можеше да не го признае.
Алмалик поклати глава и го погледна над ръба на чашата. Беше още много млад, за да скрие напрежението си.
— Единствено съзнанието, че ако не се върнеш, няма да знам какво да правя. А в някои неща те разбирам достатъчно добре, Амар. Какво трябваше да направя? Да ти пиша умолителни писма? Ти нямаше да се върнеш, признай си.
— Нима царят на Картада не е заобиколен от мъдри и опитни мъже?
— Шегуваш ли се? Недей.
Амар сам се изненада на гнева, който събудиха у него тези думи. И преди да успее да го потисне, избухна:
— Ти беше човекът, който ме прати в изгнание. Не е зле да не го забравяш, Малик!
Алмалик беше докоснал жива рана. Старата история — ученикът се обръща срещу учителя си — но той никога не беше допускал, че на него може да му се случи подобно нещо. Първо бащата, а после и синът.
— Не съм забравил — тихо каза Алмалик. — Сбърках, Амар.
Никога не се знаеше със сигурност сила ли е това, или слабост. Може би и двете. За двадесет години бащата нито веднъж не бе признал, че е сбъркал.
— Не всяка грешка е поправима.
Зад всички тези думи се криеше неизбежността на решението, което рано или късно трябваше да вземе. Алмалик се изправи.
— Знам. И съм тук с надеждата, че тази е поправима. Какво искаш, Амар? Какво трябва да кажа?
Амар го изгледа продължително, после каза:
— Какво искам ли? Бих могъл да ти кажа, че искам да пиша на спокойствие, но това ще ти прозвучи лицемерно, нали? Да живея живота си достойно и всички да го виждат. Само че то е самата истина и тъкмо затова трябваше да убия баща ти.
— Знам и това. Знам го по-добре от всеки друг. — Царят се поколеба. — Амар, мисля че още тази пролет джадитите ще тръгнат на юг. Брат ми още е в пустинята при Язир ибн К’ариф. Чухме, че строели кораби. В Абеневен. Освен това не знам какво крои Бадир.
— И затова се опита да убиеш момчетата?