Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Малко преди обед стигнаха долината, където беше епископският палат. Филип си спомни как бе дошъл тук в началото на годината, изпълнен с трепет и носещ една смъртно опасна тайна. Ужасно много неща се бяха променили оттогава.
За негова изненада Уилям подмина палата и продължи нагоре по хълма. Пътят се стесни до най-обикновена пътека през нивите: не водеше към нищо важно, разбра Филип. Щом наближиха върха, приорът видя, че е наченато някакво строителство. Малко преди билото ги спря земен насип, който изглеждаше сякаш е натрупан отскоро. Порази го ужасно подозрение.
Завиха настрани и подкараха покрай насипа, докато намериха пролука. Минаха през нея. От вътрешната страна имаше сух ров, който на това място бе запълнен, за да могат хора да минават през него.
— Това ли дойдохме да видим? — попита Филип.
Уилям само кимна.
Подозрението на Филип се потвърди. Уейлрън строеше замък. Гледката го съкруши.
Срита коня си напред и прехвърли изкопа, а младежът го последва. Изкопът и насипът обкръжаваха върха на хълма. От вътрешната страна беше вдигната дебела каменна стена на височина от две-три стъпки. Стената явно беше недовършена и ако се съдеше по дебелината й, беше замислена да е много висока.
Уейлрън строеше замък, но на обекта нямаше работници, не се виждаха никакви сечива и никакви купове камък или дървен материал. За кратко време беше свършено много. След това работата явно изведнъж бе прекъсната. На епископа очевидно му бяха свършили парите.
Филип каза на Уилям:
— Предполагам няма съмнение, че епископът строи този замък.
— Щеше ли Уейлрън Бигод да позволи на някой друг да си строи замък до неговия палат? — отвърна спътникът му.
Монахът се почувства уязвен и унизен. Картината беше кристално ясна: епископ Уейлрън искаше графството Шайринг с неговата кариера и дървения му материал, за да построи своя замък, а не катедралата. Филип беше само един инструмент, а изгарянето на катедралата в Кингсбридж — само един удобен повод. Ролята им беше да пробудят благочестието на краля, за да подари кралството на епископа.
Филип се видя така, както сигурно го виждаха Уейлрън и Хенри: наивен, смирен, усмихнат и кимащ, докато го водят на заколението. Бяха го преценили толкова добре! Беше им се доверил и отстъпил пред тях, дори бе понесъл пренебрежението им с храбра усмивка, защото мислеше, че му помагат, докато те през цялото време бяха играли с него двойна игра.
Стъписан бе от безскрупулността на Уейлрън. Спомни си тъжния поглед в очите му, докато гледаше разрушената катедрала. В онзи момент Филип бе зърнал у него дълбоко вкоренена благочестивост. Бигод вероятно мислеше, че благочестивите цели оправдават безчестните средства в службата на Църквата. „Никога не бих направил на Уейлрън това, което той се опитва да стори на мен“, помисли си.
Никога дотогава не беше се смятал за лековерен. Зачуди се къде беше сгрешил. Хрумна му, че си бе позволил да се прехласне — от епископ Хенри и копринените му одежди, от величието на Уинчестър и неговата катедрала, от куповете сребро в монетния двор и купищата месо в месарските дюкяни, от мисълта, че ще види краля. Забравил беше, че Бог вижда през копринените халати до грешното сърце, че единственото ценно богатство е съкровището на рая и че дори кралят трябва да коленичи в църква. Чувството, че всички други са по-властни и по-обиграни от него го беше лишило от погледа му за истинските стойности, потиснало бе способността му да разсъждава трезво и го бе накарало да им се довери. Възнаградили го бяха с предателство.
Хвърли един последен поглед на засипания от дъжда строителен обект, след което обърна коня и се отдалечи с наранено сърце.
— Е, какво ще кажеш за това, монахо? — подвикна с насмешка Уилям зад него. Филип не отвърна.
Спомни си, че бе помогнал на Уейлрън да стане епископ. Уейлрън беше казал: „Искаш аз да те направя приор на Кингсбридж. Аз искам ти да ме направиш епископ.“ Разбира се, Бигод не беше издал, че епископът вече е починал, тъй че обещанието изглеждаше донякъде несъществено. А на Филип му се бе сторило, че е длъжен да даде думата си, за да осигури избора си за приор. Но това бяха само извинения. Истината беше, че трябваше да остави избора на приор и на епископ в Божиите ръце.
Не беше взел това благочестиво решение и наказанието бе, че трябваше да се примири с епископ Уейлрън.
Когато си помисли как беше подигран, унизен, манипулиран и измамен, обзе го яд. Покорството беше монашеска добродетел, но извън манастира имаше своите недостатъци, осъзна той с горчивина. Светът на властта и собствеността налагаше човек да бъде подозрителен, твърд и настойчив.