Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
— Онези лъжливи епископи ви изиграха, нали? — каза Уилям.
Филип дръпна юздите на коня си. Разтреперан от гняв, изпъна пръст към младия си спътник.
— Затваряй си устата, момче. Говориш за свети Божии служители. Кажеш ли още една дума, ще гориш, обещавам ти го.
Уилям пребледня от страх.
Филип сръга коня си и подкара напред. Насмешката на младежа му напомни, че Хамли имаха по-далечен мотив, за да го заведат да види замъка на Уейлрън. Искаха да предизвикат раздор между двамата, за да може спорното графство да не отиде нито при приора, нито при епископа, а да го получи Пърси. Е, нямаше да позволи да бъде манипулиран и от тях. Приключил беше с манипулациите. Оттук нататък никой нямаше да си играе с него.
Това добре, но какво можеше да направи? Ако се скараше с Уейлрън, Пърси щеше да получи земите. А ако не предприемеше нищо, щеше да ги вземе Уейлрън.
Какво искаше кралят? Искаше да помогне да се построи новата катедрала: този акт щеше да е уместен за един крал и щеше да облагодетелства душата му в отвъдния живот. Но трябваше да възнагради и верността на Пърси също така. Странното бе, че не съществуваше никакъв особен натиск над него да удовлетвори двамата по-влиятелни мъже, епископите. На Филип му хрумна, че може би имаше решение на дилемата, което да реши проблема на краля, като удовлетвори и него, и Пърси Хамли.
Виж, това беше интересна мисъл.
Идеята го зарадва. Един съюз между него и Хамли щеше да е последното нещо, което някой щеше да очаква — и по тази причина просто можеше да подейства. Епископите щяха да са напълно неподготвени за това. Щяха да ги хванат в грешна стъпка.
Това би бил добър обрат.
Но дали можеше да сключи сделка с алчните Хамли? Пърси искаше богатите орни земи на Шайринг, титлата граф и мощта и престижа на рицарска сила под свое командване. Филип също искаше богатата земеделска земя, но не му трябваше титлата, нито рицарите. Повече го интересуваха кариерата и гората.
Формата на компромис започна да се очертава в ума му. Започна да си мисли, че все още нищо не е загубено.
Колко сладко щеше да е да спечели сега, след всичко, което се бе случило.
Заобмисля подхода си към Хамли с нарастваща възбуда. Беше решил твърдо да не играе ролята на молител. Щеше да направи така, че предложението му да изглежда неустоимо.
Докато наближат Уинчестър, наметалото му беше прогизнало и конят му се бе изморил, но смяташе, че е намерил отговора.
Щом минаха под свода на Западната порта, Филип каза на Уилям:
— Да идем да се видим с майка ти.
Момчето се изненада.
— Мислех, че ще искате да се видите веднага с епископ Уейлрън.
Реган несъмнено го бе предупредила да очаква това.
— Не си прави труда да ми казваш какво си мислил, момче — сряза го той. — Просто ме заведи при майка си. — Чувстваше се готов за сблъсък с лейди Реган. Твърде дълго беше стоял пасивен.
Уилям зави на юг и го поведе към една къща на Златарската улица, между замъка и катедралата. Озоваха се пред голяма жилищна сграда. На височина около половин човешки бой стените й бяха каменни, а нагоре бе дървена. Вътре имаше входна зала с няколко апартамента около нея. Хамли навярно се бяха настанили тук: много граждани на Уинчестър даваха стаи под наем на хора, дошли да посетят кралския двор. Ако Пърси станеше граф, щеше да има своя градска къща.
Уилям заведе Филип в стая с голямо легло и камина. Реган седеше край огъня, а Пърси стоеше до нея. Лейди Хамли го погледна с изненада, но бързо се овладя.
— Е, монахо? Права ли бях?
— Толкова сбърка, че повече няма накъде, жено — отвърна той грубо.
Замълча, стъписана от гневния му тон.
Филип изпита задоволство, след като й даде да опита горчивината на собствения й хап. Продължи по същия начин:
— Мислеше си, че можеш да предизвикаш раздор между мен и Уейлрън. Нима си въобрази, че няма да се досетя какво кроиш? Хитра лисица си, но не си единственият човек на света, който може да мисли.
Лицето й издаде, че е разбрала, че планът й не е подействал. Очевидно мислеше трескаво какво да направи по-нататък. Филип продължи с атаката, докато все още беше объркана.
— Ти се провали, Реган. Сега имаш две възможности. Едната е да си седиш на мястото и да се надяваш. Да изчакаш решението на краля. Да заложиш рисковано на настроението му утре сутринта.
Тя проговори с неохота:
— А алтернативата?
— Алтернативата е да се споразумеем, вие и аз. Разделяме графството помежду си и не оставяме нищо на Уейлрън. Отиваме при краля насаме. Казваме му, че сме стигнали до компромис и получаваме благословията му преди епископите да могат да възразят. — Филип седна на пейката и продължи с привидно безгрижие. — Това е най-добрият ви шанс. Нямате друг избор. — Извърна очи към огъня, за да не се види колко беше напрегнат. Идеята трябваше да ги привлече, мислеше си. На везните бе сигурността, че ще вземат нещо срещу вероятността да не получат нищо. Но бяха алчни — можеха да предпочетат хазартното „всичко или нищо“.