Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Пърси заговори пръв:
— Да разделим графството? Как?
Най-малкото бяха заинтригувани, отбеляза си с облекчение Филип.
— Ще предложа толкова щедро разделяне, че трябва да сте луди, за да го отхвърлите — каза му той. Обърна се отново към Реган. — Предлагам ви най-добрата половина.
Загледаха го в очакване да уточни, но той замълча. Реган запита:
— Какво значи най-добрата половина?
— Кое е по-ценно — орната земя или гората?
— Орната земя, определено.
— Тогава вие ще получите орната, а аз гората.
Реган присви очи.
— Това ще ви даде дървен материал за катедралата.
— Правилно.
— А пасищата?
— Вие кое искате — пасищата за добитък или високите места за овце?
— Пасищата.
— Тогава аз ще взема планинските ферми с овцете им. Дохода от пазарите ли бихте искали или кариерата?
— Пазарния дох… — заговори Пърси, но Реган го прекъсна:
— Да речем, че кажем кариерата?
Филип знаеше, че е разбрала какво си е наумил. Искаше камъка от кариерата за катедралата си. Знаеше, че тя не иска кариерата. Пазарите носеха повече пари срещу по-малко усилие. Заяви уверено:
— Но не я искате, нали?
Тя поклати глава.
— Не. Ще вземем пазарите.
Пърси си даде вид все едно, че го ограбват.
— Гората ми трябва за лов. Един граф трябва да има места за лов.
— Можеш да ловуваш там — бързо отвърна Филип. — Аз искам само дървения материал.
— Това е приемливо — замислено проточи Реган. Съгласието й дойде някак твърде бързо и Филип изпита леко безпокойство. Беше ли им дал нещо важно, без да знае за него? Или тя просто бързаше да отметне дребен детайл? Преди да е успял да го обмисли, тя продължи: — Да предположим, че прегледаме актовете и вулите в съкровищницата на граф Бартоломю и открием, че има земи, които според нас трябва да са наши, а според вас — ваши?
Фактът, че навлизаше в такива детайли го окуражи да мисли, че ще приеме предложението. Филип прикри възбудата си и заговори сдържано:
— Ще трябва да се споразумеем за арбитър. Какво ще кажете за епископ Хенри?
— Свещеник? — възкликна тя с обичайната си презрителна нотка. — Дали ще е обективен? Не. Какво ще кажете за шерифа на Шайринг?
Той едва ли щеше да е по-обективен от епископа, помисли Филип. Но не можеше да измисли някой, който да удовлетвори и двете страни, затова каза:
— Съгласен — при условие, че ако оспорваме негово решение, ще имаме право да апелираме пред краля. — Това трябваше да е надеждна предпазна мярка.
— Съгласна — отвърна Реган. После се озърна към Пърси и добави: — Ако съпругът ми благоволи.
— Да, да — закима Пърси.
Филип разбра, че е близо до успеха. Пое си дълбоко дъх и рече:
— Ако сме се споразумели по принцип, то…
— Чакайте малко — спря го Реган. — Още не сме.
— Но аз ви дадох всичко, което искате.
— Все още бихме могли да получим цялото графство, без делби.
— И би могло изобщо да не го получите.
Реган се поколеба.
— Как предлагате да го постигнем в случай, че се съгласим?
Филип беше помислил за това. Погледна към Пърси.
— Бихте ли могъл да се видите с краля тази вечер?
Пърси изглеждаше притеснен, но отвърна:
— Ако имам добър повод — да.
— Идете при него и му кажете, че сме постигнали споразумение. Помолете го да го обяви като свое решение утре сутринта. Уверете го, че двамата с вас ще заявим задоволството си от него.
— А ако ме попита дали епископите са се съгласили с него?
— Кажете, че не е имало време да им го представим. Напомнете му, че приорът, а не епископът иска да построи катедралата. Намекнете, че щом аз съм доволен, епископите също би трябвало да са.
— Но ако епископите възразят, когато решението се обяви?
— Как биха могли? — каза Филип. — Те претендират, че молят за графството единствено, за да финансират катедралата. Уейлрън трудно би могъл да възрази на основанието, че вече няма да може да отклонява средства за други цели.
Реган се изкиска късо. Хитруването на Филип й допадаше.
— Планът е добър — призна тя.
— Има едно важно условие — продължи Филип и я погледна в очите. — Кралят трябва да обяви, че моят дял отива за приората. Ако не го заяви ясно, аз ще го поискам. Ако каже каквото и да е друго — диоцеза, сакриста, архиепископа, каквото и да е — ще отхвърля цялото споразумение. Не желая да храните съмнение в това.