Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Добре го прикривахте. Почти всички мислят Мик точно за такъв, какъвто го описвахте. Мъж, та дрънка; ненаситен женкар.
— Какво друго можех да направя, по дяволите? — попита Камбри. — Боже господи, той ми беше син! И беше мъж.
— Чийто главен източник на възбуда е бил да се облича като жена.
— Така и не можах да го пречупя. Много се мъчих.
— Значи не е нещо, което е започнало наскоро?
Камбри пъхна ключовете в джоба си и поклати глава:
— Почти през целия си живот го правеше, на периоди. Понякога го хващах. Напердашвах го. Изгонвах го чисто гол на улицата. Връзвах го на стол, боядисвах му лицето и се правех, че се каня да му отрежа пишката. Но нищо не промени положението.
— Освен смъртта му — рече Линли.
Камбри като че ли не забеляза намека в думите на Линли, а просто каза:
— Пазех момчето колкото можех. Не съм го убил.
— Опазили сте го съвършено — рече Сейнт Джеймс. — Хората са го виждали такъв, какъвто сте искали. Но в крайна сметка не е имал нужда от пазене заради травеститството, а заради някакъв материал, точно както си мислехте.
— Оръжието е, нали? — попита Камбри. — Както казах.
Сейнт Джеймс погледна Линли, сякаш искаше насока или може би позволение да прибави още към мъката на Хари. Обясняването на „бележките“, които Камбри беше намерил в бюрото на Мик, щеше да свърши тази работа. Тяхното истинско значение разкриваше почти всичко. Не само травестирането, но и търговията с наркотици. Не само нехайно харчене на парите, за да се модернизира вестникът, но и заделяне на по-голямата част от тях за поддържане на двойствен живот.
„Всяка заблуда заслужава разрушение — помисли си Линли. — Построяването на каквото и да било върху основата на една лъжа — независимо дали една връзка или цялостен начин на живот — е като да се разчита, че пясъкът няма да се движи. Макар илюзията за солидност да продължи известно време, построеното в крайна сметка ще се срути. Въпросът е точно в кой момент да се поправи погрешното мнение на Хари Камбри за сина му.“
Линли погледна стареца — лицето, покрито с дълбоки бръчки от възрастта и неудачите, пожълтяло от болестта. Видя как щръкналите кости на гърдите изпъкват през ризата му; забеляза грозните никотинови петна по пръстите, както и издутите им от артрита кокалчета, докато посягаше към бутилката с бира на бюрото. „Нека някой друг свърши тази работа“, реши той.
— Знаем, че е работил върху статия за лекарство на име онкозим — рече той.
Сейнт Джеймс поде темата:
— Част от времето си в Лондон е прекарвал в посещения на една компания — „Айлингтън“, и един биохимик на име Джъстин Брук. Говорил ли ви е някога Мик за Брук? Или за „Айлингтън“?
Камбри поклати глава:
— Лекарство ли казвате? — Все още не можеше да свикне с мисълта, че от идеята му за прекарването на оръжие не е излязло нищо.
— Имаме нужда от достъп до папките му тук и в къщичката, ако искаме да докажем каквото и да било — рече Сейнт Джеймс. — Човекът, който е убил Мик, също е мъртъв. Само бележките на Мик могат да ни дадат неговия мотив и някаква основа, върху която да построим теорията си.
— Ами ако убиецът, е намерил бележките и ги е унищожил? Ако са били в къщичката и ги е свил онази нощ?
— Случиха се твърде много неща, които нямаше да станат, ако убиецът беше намерил бележките. — Линли още веднъж помисли за обяснението на Сейнт Джеймс: как Брук се е опитал да елиминира Питър заради нещо, което последният може да е видял или чул в Гъл Котидж; как е задигнал фотоапаратите на Дебора, за да се добере до лентата. Второто обстоятелство само по себе си подкрепяше най-силно съществуването на неопровержимо доказателство. Трябваше да бъде някъде — някъде, където не се виждаше. Брук го беше знаел.
Камбри се обади:
— Държеше папките си в тези шкафове. — Той кимна към тях. — И други в къщичката. Полицията вече свърши там, а ключовете са в мен. Ще отидем там, когато кажете. Да се залавяме за работа.
Имаше четири шкафа, всеки с по четири чекмеджета. Докато работата по съставянето на броя около тях продължаваше, Линли, Сейнт Джеймс, Дебора и Камбри започнаха да преглеждат чекмеджетата едно по едно. Сейнт Джеймс им каза да търсят всичко, което наподобява на доклад върху онкозима. Името на самото лекарство, споменаване на рака, изследване на леченията, интервюта с лекари, учени или пациенти.
Търсенето по папки, тетрадки и прости парченца хартия започна. Веднага видяха, че задачата няма да е лесна. Мик не беше подреждал папките си по каквато и да било логика. Нямаше никакви признаци на система или единство. Щеше да отнеме часове, може би дни, за да се прегледа всичко; да се прочете всеки лист, за да се усети и най-малкият намек за онкозим, рак или биохимични изследвания.