Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Кой ще се мести в него? — попита Маймуната.
— Норма, жената на Червения. Много е закъсала. Оставил я е без пукната пара. А отчасти и ние имаме вина той да се махне от града. Така че сме й задължени. Тя ще се премести утре. Затова подгответе апартамента тази вечер и приемайте всички доставки поне до полунощ. Утре ще пристигнат хранителните продукти. Трябва да свършите много работа за кратко време, момчета, затова е най-добре още сега да се обадите на фирма за почистване на жилища и да поръчате една бригада. По-късно ще се отбия да видя как вървят нещата.
— Кой ще ръководи залаганията днес? — попита Паули.
— Нека Подутата Глава приема залозите. Вече цяла година работи за нас, ще се справи — отговори Бепи.
— Голяма работа си, Беп. Ще правиш всичко това за Норма? — попита Маймуната.
— Трябва да се грижим за хората си, Маймун. Не можем да обърнем гръб на старите си приятели. Подлагала се е на унижения от перверзни мъже, за да нахрани децата си. Джоуи Ди, който й помагаше от време на време, го няма и тя живее като животно. Навремето ми направи услуга и аз съм й длъжник. Не забравям толкова лесно. Ще намина да я видя утре следобед, след като се настани. Постарайте се да влезе в спретнато и чисто жилище. Ще ви видя там довечера. В случай, че ви потрябвам — ще вечерям у тъщата.
— Разбира се, Бепи. Ще се справим, не се притеснявай.
Някъде около десет часа Бепи отиде да види какво става с апартамента. Трима души миеха навсякъде. Той влезе и започна да проверява. В банята завари чернокожа жена на малко повече от двадесет години, наведена да чисти ваната.
Звукът от отварянето на аптечката я накара да подскочи.
— Ох, изплашихте ме, господине.
— Не се притеснявайте от мен. Само наглеждам нещата.
Тя беше хубаво момиче с лъщящо от пот лице. Усмихна се и погледна внимателно Бепи, почти право в очите. След няколко секунди попита:
— Хей, господине, не ви ли познавам?
Бепи се засмя, като си мислеше, че тя просто се опитва да покаже дружелюбност, и поклати глава.
— Не, съмнявам се.
След това излезе от малката баня.
— Струва ми се, че ви познавам, господине — каза тя, следвайки го.
Бепи се обърна и я погледна внимателно, с весела искрица в очите.
— Какво ви кара да мислите, че се познаваме?
— Запомнила съм хубавото ви лице, господине — усмихна се тя.
— О, така ли? Откъде?
— Покойният ми дядо се казваше Джеси.
Лицето на Бепи се издължи, а устата му остана отворена в продължение на няколко секунди. Тя беше мъничката внучка на Джеси, пораснала и преобразена в тъмнокожа красавица със сочни гърди. Направо не можеше да повярва! Беше го запомнила от онази нощ. Почти бе забравил за нея, обаче малкото момиченце бе запомнило лицето му, въпреки че стълбището беше доста тъмно.
Той поклати глава, измънка нещо и бавно се отдалечи, все едно че се е припознала, но тя извика подир него:
— Хей, приятелю! Дядо беше прав. Ти си ангел.
Бепи не можа да сдържи усмивката си: „Човек никога не знае кой или какво го чака зад завоя.“
Бефино и Алън бяха в Лас Вегас и една вечер имаха работна среща с главния закупчик на сувенири и подаръци на голямата верига универсални магазини „Джей Пи Джей Корв Инкорпорейтид“. Опитваха се да го убедят да разпространява техните мексикански изделия. Компанията, четвърта по големина в своята област, притежаваше четири хиляди магазина в Съединените щати и Канада. Тази сделка беше от особено значение за проспериращата „Интернешънъл Амекс“ и можеше да я издигне във висините.
Бепи директно помоли Вайсман, закупчика, да включи в асортимента си и техните изделия. Вайсман демонстрираше неохота и неподатливост, като твърдеше, че засега си има достатъчно доставчици и моментът не е подходящ да се предлагат нови латиноамерикански стоки в магазини като техните.