Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Бепи се чувстваше крайно неловко; сърцето му щеше да се пръсне от жал. Опитваше с цялото си старание да се отнася към нея с уважение. Продължи да й говори с усмивка.
— Ти си италианка. Освен това имаш приятели — повтори той. — Разбираш ли?
Норма го погледна в очите.
— Бепи, наистина ли говориш сериозно? За мен ли ще направиш всичко това?
— Защо не? — каза той с буца на гърлото. — Заедно отраснахме, ти ми спаси живота, така ли беше? Задължен съм ти. Утре ще донесат в новия ти апартамент месо и продукти. Моите хора ще бъдат там точно в седем часа. Ще обзаведат всички стаи с нови мебели, разбираш ли? — Той побутна към нея двете хиляди долара на масата. — Не се тревожи, Норма, всичко ще се оправи. Зарежи всичките боклуци тук. Ако имаш нужда от нещо, обади ми се. Ето ти телефонния ми номер. Ако се навъртат мъже и ти досаждат, само ми кажи. Аз ще се погрижа за тях. Ето ти адреса и номера на апартамента. Твой е завинаги. И не ти поставям никакви условия. Обаче ако се появи Червения, обади ми се. Искам да си поприказвам с тоя негодник.
— Бефино, Бог да те поживи! Ще се моля за теб. Всеки ден ще се моля.
Поглаждайки я с длан по главата, Бепи каза тъжно:
— Благодаря, Норма. Имам нужда от това.
Бепи отиде на среща с Маймуната и Малкия Паули. Те го чакаха в снекбара на „Уолстрийт“.
— Как вървят нещата? — попита той.
— Търговията е добре — отвърна Паули. — Всички други са на загуба, а ние печелим за тяхна сметка. Прегледа ли счетоводните книги и бележките, които ти оставих?
— Да, видях ги. Търговията върви успешно. Паули, през следващите шест месеца оставяй парите в дома на тъща ми. Ще променим организацията за известно време. Разбрахме ли се?
— Да, както кажеш, Беп. Нещо не е в ред ли?
— Не. Просто направи каквото ти казвам. Кажи на тъщата да ми ги събира в някой шкаф или където намери за добре. Ходи там два пъти в седмицата, за да не си препълваш джобовете. Достатъчно ли припечелваш, Паули?
— Да. Не се оплаквам. Защо питаш, Бепи? Да не би нещо да не е в ред?
— Виж, Паули, ако имаш нужда от повече, взимай си. Обаче винаги ми казвай. Не ме карай да те сънувам в кошмари. Ah capeesh?
— Това е последното нещо, което искам да направиш, Беп.
— Добре, Паули. Ами ти, Маймун? Достатъчно ли изкарваш?
— Да, Бепи. Защо си се загрижил толкова? Знаеш, че печелим добри пари с теб. Никога не сме се оплаквали, така ли е? Але Хоп ми даде вчера двайсет и пет хиляди. Това пък защо беше? Каза ми, че било заради работата в Бронкс. Аз нямах нищо общо с това.
— Знаеш ли, Маймун, не ти се бях отблагодарил за онези рунтави шапки за Бефино Равина преди години. Сега ти благодаря и ти давам двайсет и пет хиляди долара за свършената работа тогава. Ти си ми верен приятел, Маймун. Никога няма да те забравя.
— Ти ми плати за равинската история. Не помниш ли?
— Да, обаче това ти е премията. Забравих да ти дам премията. Помниш ли колко бедни бяхме някога? Е, вече не сме бедни. Сега ни уважават! Ще му дойде времето, Маймун, и ще ти подаря две заведения за рождения ден или за сватбата. Ще си разделя заведенията с теб. Когато дойде това време, ти ще бъдеш напълно осигурен. Така няма да се притеснявам за теб. Защо не вземеш да се ожениш, та да защъкат няколко малки маймунчета около нас?
Малкия Паули слушаше внимателно. Бепи се обърна към него и продължи:
— Задължен съм на Маймуната за много неща, които е направил. Аз не забравям доброто. Не забравям и лошото. Днес ви разпитвам за тези неща, за да съм сигурен, че сте добре, и да знаете, че това е важно за мен. Задължен съм на Маймуната за неговата безспорна лоялност. Дойде този момент в живота ми, в който мога поне да опитам да изразя отношението си към вас. Ти направи много през изминалите години. Бъди спокоен, Паули, някой ден и теб ще направя съдружник в бизнеса ни със залаганията. Само се пази чист. За да не сънувам. Бива ли?
— Знам какво стана преди години с Червения — отвърна Паули. — Алчността му размъти мозъка. Достатъчно съм умен да не правя такива глупости.
— Bene. Има едно нещо, което искам да стане още днес. Държа на него. Нали си спомняте онези битници, които наеха апартамент в новия блок? Оня, дето купих в старата махала.
— Да. До „Ендикот“. Та какво за тях?
— Кажете на тия мърльовци, че договорът им се прекратява днес. Искам да се изнесат до четири часа. Направо ги изхвърлете! Ако е необходимо, ги напердашете, обаче искам до четири да са се изнесли. Всичко, което е тяхно, също да бъде изхвърлено от апартамента. Ако трябва, наемете им камион и ги изкарайте от квартала. Голяма грешка направихме с тях. След това наемете хора да измият навсякъде. Искам жилището да светне от чистота, защото съм поръчал изцяло ново обзавеждане. Господин Сапуто, търговецът на мебели, ще обзаведе целия апартамент тази нощ — нови килими и всичко. Ще изпрати камионите си на мига, в който вие му се обадите, и ще работи цяла нощ. Разбрахме ли се, Паули?