Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— За кой дявол го сторихте? — възкликна старият Уордл, докато птиците си отлитаха невредими.
— В живота си не съм виждал такава пушка — отвърна бедният Уинкл, оглеждайки спусъка, сякаш това можеше да му помогне. — Стреля си сама. Както й скимне.
— Както й скимне! — повтори Уордл със сянка на раздразнение в гласа. — Бих искал и да убива нещо, когато си стреля сама.
— И туй скоро ще стане, сър — забеляза високият надзирател с тих пророчески глас.
— Какво искате да кажете с тази забележка, сър? — сърдито запита мистър Уинкл.
— Нищо, сър, нищо — отвърна високият ловен надзирател. — Аз самият нямам семейство, а майката на това момче ще получи хубави пари от сър Джефри, ако то бъде убито в неговото имение. Заредете отново, сър, заредете отново.
— Вземете му пушката! — провикна се от количката мистър Пикуик, настръхнал от ужас при мрачния намек на дългия надзирател. — Някой да му вземе пушката, чувате ли ме, хей там!
Никой обаче не се писа доброволец да изпълни тази заповед; мистър Уинкл хвърли непокорен поглед към мистър Пикуик, зареди оръжието си и продължи напред с останалите.
Длъжни сме да заявим съответно с достоверните сведения на мистър Пикуик, че поведението на мистър Тъпман дава доказателство за много повече разум и предпазливост, отколкото действията на мистър Уинкл. Но този факт в никой случай не намалява безспорния авторитет на последния джентълмен по всички въпроси, отнасящи се до спорта; защото — както прекрасно забелязва мистър Пикуик — тъй се е случвало от незапомнени времена, че много от най-добрите и кадърни философи, осветлили най-безпогрешно научни въпроси в областта на теорията, са се оказвали напълно некадърни да ги приложат на практика.
Похватът на мистър Тъпман, както повечето от нашите най-велики открития, бе извънредно прост. С бързината и проникновението на гениалните умове той веднага схвана, че човек трябва да се стреми главно към две неща: първо — да изстреля заряда, без да причини вреда на себе си, и второ — да го стори, без това да е опасно за другите около него; явно най-доброто, което може да се направи, след като сте преодолели трудността да стреляте, е хубаво да си затворите очите и да гръмнете във въздуха.
Веднъж, след като бе извършил този подвиг, мистър Тъпман видя, отваряйки очи, как една тлъста яребица пада простреляна на земята. Той тъкмо се канеше да поздрави мистър Уордл за неговия неизменен успех, когато този джентълмен се запъти към него и горещо му стисна ръката.
— Тъпман — рече старият джентълмен, — вие си набелязахте тази именно птица, нали?
— Не — отвърна мистър Тъпман, — не.
— Как не — рече Уордл, — аз ви видях; видях как се спряхте на нея; забелязах как вдигнахте пушката си и се прицелихте; и трябва да ви кажа, че и най-добрият стрелец на света не можеше да го направи по-добре от вас. Били сте по-обигран в тези работи, отколкото си мислех, Тъпман; ходили сте и преди туй на лов.
Напразно мистър Тъпман отричаше със скромна усмивка, че никога преди не е ходил на лов. Самата тази усмивка биде изтълкувана като доказателство на противното; и оттогава нататък той спечели слава на ловец. Не за първи път печелеше тъй лесно някаква слава — подобни щастливи обстоятелства не се ограничаваха само до стрелбата му по яребици.
Междувременно мистър Уинкл сипеше огън и жупел, и дим, но без да достигне някакъв съществен резултат, достоен да бъде отбелязан; той ту изпразваше заряда си някъде във въздуха, ту пък го запращаше да се носи тъй близко до повърхността на поляната, че двете кучета бяха сериозно застрашени и животът им зависеше от прищявката на съдбата. Като проява на свободна стрелба това беше доста разнообразно и любопитно; като проява на изстрели по определена мишена, беше по-скоро пълен провал. Всеизвестна истина е, че всеки куршум лети към определена цел. Ако това начало трябваше да бъде приложено към ловния похват на мистър Уинкл, то всичките му сачми летяха без каквато и да е цел, като нещастни безпризорни деца, скитащи се безцелно.
— Е — рече Уордл, приближавайки се до ръчната количка, като бършеше зачервеното си, обляно в пот весело лице, — горещ ден, а?
— Да, наистина — отвърна мистър Пикуик. — Слънцето ужасно пече, дори и аз го чувствувам. Питам се как издържате вие.