Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Не, сър — отвърна на обвинението Роб.
— Крадец си! — повтори мистър Каркър.
— Наистина не съм, сър — захленчи Роб. — Ако щете, вярвайте, сър, но никога не съм извършвал кражба. Зная, че тръгнах по лош път, сър, откакто започнах да хващам птички. Сигурно някои могат да мислят — заговори мистър Тудъл младши в пристъп на разкаяние, — че пойните птички са безопасна компания и съвсем не подозират колко зловредни са тези малки твари и докъде докарват човека.
Очевидно него го бяха докарали до съвсем износено кадифено яке и панталони, извънредно къса червена жилетка, подобна на нагръдник, тясна карирана синя риза и споменатата вече шапка.
— Не съм си ходил у дома повече от двайсетина пъти, откакто тия птици ме заробиха — рече Роб — преди десетина месеца. Как да си ходя у дома, когато всички толкова се разстройват, като ме видят. Чудя се — добави Байлър и открито се разрева, триейки очи с ръкави — как не съм взел да се удавя.
Момчето по такъв начин изрази всичко, включително и недоумението си, че не е извършило споменатия рядък подвиг, сякаш зъбите на мистър Каркър го изтръгнаха от него и той бе безсилен да скрие нещо при съкрушителния огън на подобна неотразима батарея.
— Няма що, ти си славен млад джентълмен! — каза мистър Каркър, поклащайки глава. — Конопеното семе за въжето ти е посято, приятелче.
— Така е, сър — отвърна нещастният Байлър, като се разрева отново и отново прибягна до ръкавите си, — понякога ми е все едно, даже и да е пораснало. Всичките ми беди дойдоха от клинченето, сър, но какво друго можех да правя, освен да клинча?
— Освен какво? — запита мистър Каркър.
— Да клинча, сър. Да клинча от училище.
— Искаш да кажеш, че само си даваш вид, че ходиш там, а всъщност не ходиш?
— Да, сър, това е клинчене, сър — отговори съкрушено бившият Точилар. — Гонеха ме по улиците, сър, докато стигна дотам, а в училището ме бъхтеха. Така че аз клинчех и се криех и оттам започна всичко.
— Та ти искаш да ми кажеш — каза мистър Каркър, като отново го стисна за гърлото и държейки го на разстояние една протегната ръка, мълчаливо го оглежда няколко мига, — че търсиш служба, така ли?
— Ще бъда благодарен, ако ме вземат да ме изпробват, сър — плахо каза Тудъл младши.
Управителят мистър Каркър го тикна назад в един ъгъл — момчето безмълвно се подчини, почти спряло да диша, без да откъсва за миг очите си от лицето му — и позвъни.
— Кажи на мистър Джилс да влезе.
Мистър Пърч бе твърде почтителен, за да изрази учудване или да обърне внимание на фигурата в ъгъла, и чичо Сол незабавно се появи.
— Мистър Джилс — усмихнато го посрещна Каркър, — седнете. Как сте? Надявам се, че продължавате да се радвате на добро здраве.
— Благодаря, сър — отговори чичо Сол, извади бележника си, подаде няколко банкноти, като рече, — не страдам от друга болест освен от старостта. Двадесет и пет, сър.
— Вие сте така точен и изряден, мистър Джилс — отвърна усмихнатият управител, извади някакъв документ от едно чекмедже сред множество такива и се разписа върху него, а чичо Сол го наблюдаваше отгоре, — също като някой от вашите собствени хронометри. Наистина е така.
— От бюлетина разбирам, че няма сведения за „Син и Наследник“, сър — рече чичо Сол, като обичайната треперливост в гласа му леко бе засилена.
— Няма сведения за „Син и Наследник“ — отговори Каркър. — Изглежда, времето е било бурно, мистър Джилс, и по всяка вероятност корабът се е отклонил от курса си.
— Дай боже да е невредим — каза старият Сол.
— Дай боже да е невредим! — съгласи се мистър Каркър, като беззвучно раздвижи устни по обичайния си начин, при което наблюдаващия всичко млад Тудъл отново го побиха тръпки. — Мистър Джилс — високо рече управителят, като рязко се облегна назад в креслото си, — навярно племенникът много ви липсва?
Изправеният до него чичо Сол поклати глава и дълбоко въздъхна.
— Мистър Джилс — заяви Каркър, като поглаждаше уста с меката си длан и се взираше нагоре в лицето на майстора на корабни уреди, — няма да се чувствувате така самотен, ако точно сега в магазина ви има някой млад човек, а и на мен ще направите услуга, ако понастоящем приютите едно момче. Да, разбира се — бързо добави той, досетил се какво ще му каже старият човек, — зная, че търговията ви не е така оживена, но можете да го карате да чисти, да лъска инструментите и да върши всякаква черна работа, мистър Джилс. Ето го момчурляка.