Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Мистър Каркър му се усмихна като акула, но имаше разсеян и замислен вид.
— Дали няма да е по-добре — почтително се обади мистър Пърч след кратко мълчание и поредното изкашляне — да му кажа, че ако отново се мерне тук, ще бъде задържан от полицията. И наистина ще удържа на думата си. Аз така се страхувам — добави мистър Пърч — и съм толкова боязлив по природа, сър, а и нервите ми са напълно разклатени от състоянието на мисис Пърч, че веднага мога да дам писмена клетвена декларация.
— Искам да се срещна с този приятел, Пърч — заяви мистър Каркър. — Доведи го тук!
— Да, сър. Много се извинявам, сър — обади се мистър Пърч, като се поспря нерешително на вратата, — но той е грубоват на вид, сър.
— Няма значение. Ако е там, доведи го. След него ще приема мистър Джилс. Помоли го да почака.
Мистър Пърч се поклони и след като затвори вратата зад себе си така старателно и грижливо, сякаш не възнамеряваше да се връща в продължение на цяла седмица, се втурна в дирене сред врабчетата на двора. В негово отсъствие мистър Каркър зае любимата си поза пред камината и отправи поглед към вратата. Долната му устна бе скрита в усмивка, разкриваща целия горен ред зъби, и видът му странно напомняше звяр, готов за скок.
Не след дълго прислужникът се върна, съпроводен от чифт тежки обуща, хлопащи из коридора като сандъци. Като изрече безцеремонно: „Хайде, ела де!“ — твърде необичайно за него обръщение — мистър Пърч въведе едро и набито петнадесетгодишно момче с кръгло червендалесто лице, кръгла зализана глава, кръгли черни очи, закръглени крайници и закръглена снага, което, в съответствие с общата закръгленост във външния си вид, държеше в ръка кръгла шапка, лишена от всякаква периферия.
Подчинявайки се на знака, направен му с глава от мистър Каркър, Пърч се оттегли веднага щом доведе посетителя при въпросния джентълмен. В мига, в който останаха сами, изправени лице в лице, мистър Каркър, без да изрече нито дума предварително, стисна момчето за гърлото и така го раздруса, че главата му сякаш се откъсна от плещите.
Момчето, напълно изумено, само диво пулеше очи към джентълмена с гъстите бели зъби, който го душеше, както и към стените на кантората, сякаш бе решило, в случай че го удушат, последният му поглед да бъде отправен към потайностите, за нахълтването си в които заплащаше с такова сурово наказание, най-накрая успя да изрече:
— Хайде, сър! Пуснете ме, моля ви!
— Да те пусна ли! — повтори мистър Каркър. — Какво! Пипнах те в ръце, нали така?
Това бе несъмнено, както и че ръцете го държаха здраво.
— Куче такова! — процеди мистър Каркър със стиснати челюсти. — Ще те удуша!
Байлър захленчи: „Наистина ли? О, не, той не ще стори това… и защо го прави… и защо не удуши някой, равен нему по сили, вместо мене?“ Но Байлър се укроти от необичайния прием и когато главата му престана да се друса и той се взря в лицето на джентълмена или по-скоро в зъбите му, оголени насреща, до такава степен загуби своето мъжество, че се разплака.
— Нищо не съм ви сторил, сър — захлипа Байлър, понякога наричан Роб, друг път Точиларя, но винаги оставащ Тудъл.
— Ах ти, малък негоднико! — обади се мистър Каркър, като го пусна бавно, направи крачка назад и зае любимата си поза. — Какво си си наумил, че си дръзнал да дойдеш тука?
— Нищо лошо не съм си наумил, сър — захленчи Роб, като хвана шията си с една ръка, а с опакото на другата закри очите си. — Няма да стъпя вече тук, сър. Само работа търсех.
— Работа ли, ти, млади Каин! — повтори мистър Каркър, като го оглеждаше внимателно. — Не си ли ти най-големият вагабонтин в Лондон?
Обвинението, макар и дълбоко да засегна мистър Тудъл младши, така точно отговаряше на неговата репутация, че той не можеше да каже ни дума, за да го опровергае. Затова стоеше и гледаше джентълмена с уплашен, виновен и разкаян вид. От погледа му личеше, че е хипнотизиран от мистър Каркър, и за миг не откъсваше кръглите си очи от него.
— Не си ли крадец? — запита мистър Каркър с пъхнати в джобовете ръце.