Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Но защо? Защо му бе нужно да тръгне да търси някакъв индивид, който не си бе мръднал пръста за него, докато аз, майка му, стоя на ръба на тротоара, готова да се хвърля под колите само като си го помисля? Аз, майка му, която го отгледа, възпита, изучи, която трепери над него, аз, която направих всичко за него, жерт…
Спря изведнъж.
Не и тази дума! Забранявам ти да произнасяш точно тази дума! Думата, която повтарят всички ревниви и обсебващи майки.
Сепна се и се поправи, бълнувам, говоря глупости, неща, които не мисля… Никога не съм се жертвала заради Гари, обичала съм го до лудост, и сега го обичам до лудост, трябва да се взема в ръце…
— Госпожо, моля…
Едно момче от класа, пред който току-що бе говорила, стоеше редом с нея и я питаше: „Как сте, добре ли сте, пребледнели сте…“. Тя му се усмихна, изтощена.
— Да, добре съм, имам нужда да подишам чист въздух.
— Защо не пресичате?
— Мислех си за нещо.
— За беседите ли?
— Ами… да. Питах се дали съм достатъчно убедителна.
— Това, дето го казахте за панираните хапки, беше страхотно! Аз поне никога повече няма да вкуся от тях…
— Ами другите, мислиш ли, че успях да ги убедя?
Той й се усмихна едва ли не снизходително и не отговори.
— Апелът ми не беше лош — защити се Шърли. — „Дръжте се като овце и ще свършите като котлети!“
— Не искам да ви обезсърчавам, но на ваше място бих подсилил краските. Защото те обожават хапките и една беседа няма да ги откаже!
— Така ли…
— Вкъщи мама е тази, която следи какво се слага на масата. За другите това май не се отнася… Най-вече защото да се храниш здравословно, струва пари!
— Знам, знам — промърмори Шърли. — Мен ако ме питаш, е направо скандално да си плащаш, за да не те тровят.
— Не бива да се обезсърчавате… — заяви хлапакът притеснено.
— Не се вълнувай, ще измисля нещо.
— Тогава трябва да е нещо наистина кърваво… Нещо от рода на хорърите.
Шърли изкриви устни, изразявайки съмнение.
— Да ти кажа, не си падам много по тези филми.
— Ще се наложи да направите усилие!
Той попита отново сигурна ли сте, че сте добре, не искате ли да пресечем заедно? Сякаш говореше на бабичка, шашната от движението.
И понеже настояваше, тя го последва и се озова на отсрещния тротоар, в някакво кафене, в което продаваха цветя, лакомства, печени пилета, крушки и какво ли не още. Усмихвайки се, потърси с очи шиш за разбиване на лед или трион за рязане на метал, за да онагледи беседите си. Нещо кърваво. Така де, оказва се, че трябва да се преориентира и да им представи нещо от сорта на „Тексаско клане“! Ще се посъветва с Гари, той може да има някаква идея…
Шърли се закова на място. Няма да попита Гари. Ще се научи да живее, без да пита Гари за каквото и да било.
Ще го пусне да търси баща си, без да му досажда. Ще продължи живота си самичка. На куц крак.
Внезапно осъзна, че цялото й същество се сковава от вледеняващо чувство на безпощадна самота. Потрепери, поръча на застаналия зад касата пакистанец едно кафе кон лате и пакет цигари. Пушенето убива. Щеше да се самоубие. Бавно, но сигурно. Самотата също убива. Това също би трябвало да изпишат на цигарите, шампоаните и бутилките вино. Сама, отсега нататък щеше да бъде сама. Никога досега не е била сама. Малко й дремеше, че няма мъж в живота си. Имаше сина си.
Поръча второ кафе лате и жадно погледна към цигарите.
Как ли изглежда сега Дънкан Маккалъм? Все така привлекателен? Все така войнствено настроен? Продължава да разказва как се опълчил на пияния руснак в Москва и как го сразил с един удар на сабята си? И показва като доказателство белязаната си буза… На Гари ще му стане приятно да има за баща такъв красавец, такъв смелчага, такъв дързък мъжкар. Ще го обвие в бляскав ореол. Дънкан Маккалъм ще се превърне в герой. Пфф, презрително изпуфка Шърли, кръгла нула. Да, нула. Гласът на разума се надигна, престани, драга, престани да фантазираш. Остави го да си изживее живота. Оттегли се, по-добре се погрижи за собствения си живот…
Ама и това ако е живот, отговори си разгневена Шърли. Съвършено празен. Празна кутия с един жалък, куц бръмбар, който се щура насам-натам. Дори нямам клечка кибрит да си запаля тъпата цигара. И кой е виновен, питаше тънкият гласец на разума. Кой отблъсна красивия любовник, готов да сложи сърцето си в краката ти, кой? Нещо изведнъж млъкна.