Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Само като си помислеше, че Мери, противното здраво момиче с онова широко лъчезарно лице и чорлава коса, е бременна! Че носи нежелано дете, докато други, които копнеят за това толкова дълбоко, така и не го получават. Къде е справедливостта? Нищо чудно, че Роуз беше откачила — всъщност това се полагаше на нея. Радостната новина, детето… трябваше да са на Роуз. А не на Мери.
Само да можеше да намери начин да даде на Роуз дете, без да предизвиква физически страдания. Разбира се, това беше невъзможно. Жените щяха да се редят на опашка, ако подобно решение бе възможно.
Изведнъж ръката на Аделайн застина във въздуха с четката за коса. Тя се вгледа в отражението си, но не видя нищо. Мислите й бяха другаде, тя размишляваше над пращящия от здраве образ на едно здраво момиче, лишено от майчински инстинкт, и го сравняваше с този на крехка жена, чието тяло изневерява на изпълненото с майчинска готовност сърце…
Остави четката. Притисна студените си ръце в скута.
Възможно ли бе това противоречие да бъде поправено? Нямаше да е лесно. Първо, трябваше да убеди Роуз, че така е най-добре. След това момичето. Аделайн трябваше да се погрижи тя да проумее, че това е неин дълг. Че го дължи на семейство Монтраше, след като години наред се е радвала на благоразположението им.
Несъмнено щеше да е трудно, но не невъзможно.
Аделайн бавно се изправи. Внимателно постави четката върху тоалетната масичка. Пое по коридора, все още подкастряйки току-що избуялото в главата й хрумване.
* * *
Най-важното за присаждането на розите беше ножът. Дейвис казваше, че трябва да бъде остър като бръснач и да може да подстриже косъмчетата на ръката му. Елайза го откри в парника и той с удоволствие й помогна за хибрида, който момичето приготвяше за градината си. Показа й къде да среже, как да го направи без тресчици и неравности, които може да попречат на присадката да се захване за растението. Накрая Елайза остана в парника цяла сутрин и му помогна при разсаждането на пролетните растения. Толкова й беше приятно да зарови ръце в топлата пръст, да усети с връхчетата на пръстите си възможностите, които криеше настъпването на новия сезон.
А когато си тръгна, Елайза се прибра пеша. Денят беше студен, високо горе се носеха тъничките пера на облаците и след влажния и задушлив парник на Елайза й беше много приятно да усеща мразовития вятър с лицето си. Тъй като беше близо до къщата, мислите й както обикновено се насочиха към братовчедка й. Мери й беше разказала, че напоследък Роуз е много умърлушена, и макар Елайза да подозираше, че няма да я допуснат при нея, не можеше да понесе да е толкова наблизо, без да опита. Почука на страничната врата и зачака да й отворят.
— Добър ден, Сали. Идвам да видя Роуз.
— Не може, госпожице Елайза — отговори намусена Сали. — Госпожа Уокър е ангажирана и не може да приема гости. — Мелодията на фразата издаваше, че е наизустена.
— Хайде, Сали — усмихна се насила Елайза, — аз не съм гостенка. Сигурна съм, че ако съобщиш на Роуз, че съм тук…
От тъмното се разнесе гласът на леля Аделайн:
— Сали е напълно права, госпожа Уокър е ангажирана. — Тъмният силует се показа. — Готвим се да обядваме. Ако оставиш визитна картичка, Сали ще се погрижи госпожа Уокър да бъде осведомена за молбата ти за среща.
Сали стоеше с наведена глава и пламнали бузи. Явно сред прислугата беше настанал смут и Елайза щеше да се осведоми от Мери по-късно. Без присъствието на Мери и редовните й сведения Елайза нямаше да знае почти нищо за случващото се в къщата.
— Нямам визитна картичка — отвърна Елайза. — Сали, ако обичаш, кажи на Роуз, че съм се отбила.
Елайза кимна на леля си и пое през моравата, като се обърна само веднъж, за да погледне към прозореца на новата спалня на Роуз, който на ранната пролетна светлина изглеждаше бял. Елайза потръпна и мислите й отново се насочиха към ножчето за присаждане на Дейвис: как, ако е достатъчно остро, то прорязва растението толкова лесно и прецизно, че не остава и следа от мястото на свързването.
Елайза заобиколи фонтана, продължи надолу по моравата и стигна до беседката. Вътре бяха разположени принадлежностите за рисуване на Натаниъл, както често се случваше напоследък. Него самия го нямаше, сигурно беше отишъл в къщата за обяд, но работата му беше на статива…
Мислите излетяха от главата на Елайза.
Нямаше как да не разпознае рисунките.
Почувства се странно, когато видя съживени образите, родени от собственото й въображение. Герои, битували само в нейния измислен свят, някак чудодейно се бяха превърнали в картинки. Неочаквана вълна плисна под кожата на Елайза — едновременно студена и гореща.