Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Скафандърът закова на място и Джек почувства, че отново е под негова команда. Незабавно отскочи наляво, но беше твърде късно.

Право към тях се носеше глайдер, управляван от водач в черен костюм. Плъзгаше се прекалено ниско над повърхността, вероятно акумулаторите му бяха изтощени. Той стреля и сътресението от изстрела преобърна глайдера и събори водача на земята. Машината се заби в скалите и замря.

Водачът продължаваше да лежи неподвижно сред камъните, докато Джек се приближаваше към него. Остра болка прониза гърдите и хълбока му. Надяваше се да не се наложи да натоварва още изтощеното си тяло. Малко след падналата фигура започваше широк и дълбок кратер и Джек се досети, че фантом го е довел при находището. Спря поглед на водача. Още една жертва?

В мига, когато се навеждаше, другият се преобърна и замахна с крак. Джек отскочи, но ударът попадна право в гърдите му. Извика от болка, препъна се и тупна по гръб. Миг по-късно непознатият скочи отгоре му и Джек почувства, как въздухът напуска гърдите му. Лицевите им стъкла се допряха.

— Привет, друже — рече Сташ. — Мислех, че се въргаляш отвън с мъртвите.

— Не… съвсем — изпъшка Джек.

— Тъй ли? Виж ти, какво съвпадение. Знаеш ли, малко се безпокоях, задето те изгубих. Разчитах чрез теб да спечеля доста пари. Искат те жив, но ще се задоволят и с мъртвия Джек. Всъщност, нали за това си предназначен? Да изгориш като ненужно съпротивление. А вместо това те замразиха и те пратиха в Лазертаун. Не се опитвай да избягаш като бедния Фрици, Джек. Открих трупа му малко по-нататък. Сега смятам да те оставя тук, друже. По лицето ти и по дишането ти съдя, че далеч няма да стигнеш. Скоро ще се върна.

— Къде отиваш?

— Наблизо. Имам малко работа. Всъщност заради това съм тук. Ще заложа малко експлозиви. Да ти призная, трябваше да положа известни усилия, за да се добера дотук, без да събудя нечие подозрение. Но се справих.

— Значи… находището.

— Точно така. Взе да схващаш най-сетне. Ако знаеш колко отдавна те следях. Знаех си, че ще мога да изкарам цяло състояние от теб. Животът е хубав, когато нещата се нареждат, а? Ще получа солиден хонорар за взривяването на разкопките, а сетне ще капне още нещо — мога да ти се закълна, че старият Скиталец ще плаче от умиление, като те види. Тъкмо благодарение на теб ще ми бъде още по-лесно да му видя сметката. Накрая ще откарам трупа ти и на едно друго място, където също ще ми платят добре. Доста работа ме чака, като си помислиш. Заслужаваше си да помръзна няколко месеца в онази проклета криогенна капсула.

Сташ се озърна, сетне отново се наведе към него.

— Искаш ли да знаеш още нещо, друже? Никога не съм бил в тази ваша гвардия. Просто още не беше се съвзел след хибернационния сън и имаше треска. Пък и сега няма да имаш много време да го осмислиш. Когато се разчу, че търсят някого в Лазертаун, веднага се досетих, че онзи с дебелия портфейл, който души наоколо, има предвид точно теб. Заслужаваше си всички мъки, които преживях. Знаеш ли, Уинтън ужасно много държи този път работата да се свърши както трябва. Трябва да вървя, друже. Ти си лежи тук и ме чакай. Ако можеш да издържиш, докато се върна, ще повикам помощ. Уинтън ми заръча да те заведа жив при него. Предупреди ме, че не си лесен за убиване и предпочитал той да свърши тази работа. Но и в двата случая плаща. Така че оставям на теб да решиш, друже. Жалко, че повреди глайдера. Щеше да ни свърши добра работа.