Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Фурията на Академа
Фурията на Академа - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фурията на Академа

Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:

Вече стотици години хората в Алера успяват да се справят с агресивните и опасни раси, населяващи планетата, благодарение на уникалната си връзка с фуриите – въплъщения на стихиите Земя, Въздух, Огън, Вода и Метал. Но сега несигурното равновесие, в което се намира светът на Алера, е на път да се сгромоляса.
1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 224
Перейти на страницу:

– Вземи ги със себе си. И го намери.

Сарл щракна злобно със зъби, завъртя се рязко и излезе от пещерата.

Съществото с наметалото погледна отново към перваза, после се обърна и се плъзна към мехура.

Варг се допря до Тави и кимна към прохода. Младежът се обърна и запълзя обратно към стаята, където Кайтай чакаше с ножа и канимската лампа в ръка. Тави бързо се изправи, изнервен от мълчаливото, опасно присъствие на канима зад гърба му, отиде до Кайтай и се обърна с лице към Варг.

– Какво видя? – прошепна тя.

– Пазителите на тишината – отвърна той. – Кроач. Грамадно гнездо, което много прилича на онова във Восъчната гора.

Кайтай си пое рязко дъх.

– Значи, наистина е дошло тук.

– Да – отвърна Тави.

Канимът излезе от прохода, изправи се в цял ръст и се протегна. Макар да бе скрил зъбите си, ушите на Варг оставаха прилепени към главата му и в гърдите му като невидим облак бушуваше ярост. Тави го погледна и попита:

– Какво става с тях?

Варг поклати глава.

– Някак ги омагьосват.

– Но кои са те?

– Членовете на бойната ми глутница – отвърна Варг. – Стражите ми.

Тави се намръщи.

– Но на теб са ти позволени само шестима. Там долу имаше двайсет.

– Двайсет и един – поправи го Варг. – Гарл беше ранен в корема, когато останалите дойдоха за нас. Изпратих го в Кървавите земи, преди тези твари да успеят да го вземат, както направиха с Рарм.

– Знаел си, че идват за теб? – попита Тави.

Варг кимна.

– Започнах да го разбирам преди два дни, когато четирима от стражите ми се подготвяха за тръгване. Те споменаха за плъхове в стаите им. А дотогава нямаше никакви. Но преди месец Морл и Халар също споменаха за това. А на следващия ден, когато си тръгнаха, те се държаха странно.

– Колко странно? – попита Тави.

Посланикът поклати глава.

– Мълчаливо. Сдържано. Повече от обичайното. – Той присви очи. – Ушите им не изглеждаха както трябва.

Тави се намръщи и каза:

– Значи... отпътувалите стражи, онези, за които мислиш, че са се върнали във вашите земи, всъщност не са си тръгвали, а са слизали тук долу, в подземията.

Варг изсумтя.

– И зад всичко това стои Сарл. А онзи с наметалото омагьосва вълците ми.

– И защо постъпва така? – попита Тави.

Канимът изръмжа.

– В моя народ има няколко... касти, както ги наричате вие. Най-силна е кастата на воините. Но също така силни са и иларумите. Кървавите пророци. Магьосници. Измамници, предатели. Сарл е един от тях, макар да се преструва, че е от по-нисша каста, за да може да работи за мен. Сякаш нямам ум в главата си. Кървавите пророци мразят вашия вид и са решени да ви унищожат с всички възможни средства.

– Значи, Сарл работи заедно с онзи с наметалото – каза Тави.

– И отива да убие Гай – каза Варг. – Иска да ви лиши от водач. Да ви направи уязвими. – Канимът облегна ръка на дръжката на меча си и оголи зъби в лека усмивка. – Опитах се да предупредя вашия Първи лорд. Но едно пале с повече кураж, отколкото мозък, ме спря с ножа си.

– Значи, си се опитал да ме предупредиш – каза Тави. – С надеждата, че сам ще успея да го разбера. Затова изпрати онова писмо на Гай. За да може да провери кораба и да види, че стражите всъщност не си тръгват.

Варг утвърдително изръмжа.

– Не се получи. Затова те доведох тук.

Тави леко наведе главата си настрани и погледна канима:

– Защо?

– Защо какво?

– Защо ни показваш всичко това? Ти си враг на народа ми.

Варг го погледна за миг и отговори:

– Да. И един ден моите хора ще дойдат за теб, пале. И когато аз разкъсам гърлото на твоя Първи лорд, това ще стане на бойното поле, след като съм изгорил земите ви, унищожил съм домовете ви и съм посякъл воините ви – и теб. Тогава няма да има никакви тайни. Никаква магия. Никакво предателство. Ще настъпи денят, когато ще унищожа народа ти, алеранецо. И през цялото време ти ще ме гледаш как се приближавам.

Тави преглътна, внезапно вцепенен от страх.

Варг продължи.

– Но на мен ми се повръща от игрите на Сарл. Той е готов да жертва живота на моята глутница заради някакво предателство, което според него ще ни даде вашите земи. Той погази моята власт. Сключи договор с непозната сила, която използва странна магия. Той ще лиши победата ни от чест, от страст. – Варг изкара ноктите на дясната си ръка и впери поглед в тях. – Няма да го позволя.

– Той иска да убие и теб – посочи Тави.

Варг отново оголи зъби.

– Твърде късно разбрах за предателството му. Всички стражи, освен двама, са омагьосани. А сега и тях вече ги няма. Те ще ме преследват. Може да ме убият. Но аз няма да позволя на Сарл да каже, че ме е победил. Така че следващата стъпка е твоя, пале.

1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)