Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Това не променя нищо – отвърна тихо тя.
– Така ли? – каза Фиделиас. – Какво е направил той, холтър? Как е успял Гай да спечели вашето уважение и лоялност?
Тя не му отговори.
– Работодателят ми би желал да се срещнете с неговия помощник – продължи Фиделиас, без да чака реакция от страна на Исана.
– Имам ли някакъв избор? – попита тя с рязък глас.
– Разбира се – отвърна Фиделиас. – Вие не сте затворничка тук. Свободна сте да си идете, когато пожелаете. – Той сви рамене. – Не сте длъжна и да се срещате с работодателя ми. Стаята е платена до залез-слънце, след което трябва или да напуснете, или да се договорите допълнително със стопанката на къщата.
Исана го погледна и повдигна вежди.
– Аз... разбирам.
– Предполагам, че ще пожелаете да се погрижите за раната си, затова си позволих да ви подготвя вана. – Той кимна към широката медна вана, която се намираше до камината. Над огъня висеше тежък котел, в който завираше вода. – Холтър, свободна сте да правите каквото пожелаете. Но ви моля да помислите сериозно относно срещата. Тя може да ви предостави възможности, каквито нямате в момента.
Исана погледна намръщено ваната, след което се обърна към Фиделиас.
– Имате ли нужда от помощ в приготвянето на ваната, холтър? – попита той.
– Не и от вас, сър.
Той се усмихна едва-едва, изправи се и леко ѝ кимна с глава.
– В сандъка до леглото има чисти дрехи. Ще бъда в коридора. Тук би трябвало да сте в безопасност, но ако се появи някой нарушител, веднага ме повикайте.
Исана въздъхна.
– Бъдете сигурен, сър – каза тя, – че ако се почувствам застрашена, със сигурност веднага ще се сетя за вас.
Усмивката му ѝ се стори почти искрена. Той се поклони и излезе от стаята.
Исана се намръщи, погледна ранения си хълбок и с усилие седна в постелята. Затвори очи при вълната от болка, която я връхлетя, и търпеливо изчака да отмине. След това се надигна бавно и внимателно и стъпка по стъпка тръгна решително през стаята. Бутна резето на вратата и едва тогава се отправи към медната вана. Котлето над огъня бе предвидливо закачено върху подвижно рамо и Исана го премести бавно над ваната. След това започна да го излива в нея, докато не се получи приятно топла вода. Тя съблече окървавената риза, разхлаби превръзката на кръста си и с присвити от болка очи влезе във ваната.
Веднага почувства присъствието на Ручей, която я обгърна в нежен облак от загриженост и привързаност. Исана махна превръзките от раната и насочи Ручей към хълбока си, като внимателно поведе фурията през процеса на лечение. Първоначално избухна заслепяваща болка, която постепенно премина в гъделичкащо изтръпване, а малко по-късно Исана се отпусна изтощена във ваната. Болката беше изчезнала съвсем, въпреки че тя все още чувстваше вцепененост. Водата беше изцапана с кръв, но кожата, която покриваше раната, беше розова и мека като на бебе. Исана доля още малко гореща вода от котела и се потопи.
Нед беше мъртъв.
Сирай беше мъртва.
Те бяха загинали, опитвайки се да я защитят.
А сега тя беше сама, далеч от всички приятели, от семейството си, от хората, на които можеше да се довери.
Не, не беше далеч от семейството си. Тави беше някъде в града. Но по всичко личеше, че той, както и всички останали, беше много труден за намиране. Дори да беше получил писмото ѝ, то щеше да го упъти единствено към къщата на Нед.
О, фурии. Ако беше отишъл в къщата на Нед, ако беше чакал, когато убийците са заемали позициите си...
И Бърнард. Исана имаше ужасното предчувствие, че той се е изправил пред ужасна опасност, която щеше да убие него и всичките му войници, а тя все още не бе успяла да се срещне с Първия лорд и да поиска помощ. Ако беше умряла още при нападението в хамбара, нищо нямаше да се промени за брат ѝ и за племенника ѝ.
Исана затвори очи и притисна длан към челото си. Страхът, тревогата и задушаващата безнадеждност на безплодните ѝ усилия я смазваха. Тя се сви във водата, притисна коленете си към гърдите и заплака.
Когато отново надигна глава, водата във ваната вече беше станала хладка. Очите ѝ бяха подпухнали и зачервени от плача.
Тя осъзна, че от момента на пристигането ѝ в столицата целта ѝ не се е променила. Тя беше длъжна да помогне на хората, които обичаше.
С всички възможни средства.
Веднага, щом се облече, тя дръпна резето на вратата и я отвори. Фиделиас – убиец, предател и слуга на безмилостен лорд – чакаше учтиво в коридора. Той се обърна към нея с въпросително изражение на лицето.