Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Тъй като бе мъжко куче, Ребъл имаше склонност да скита, когато го връхлети подходящо настроение. Д-р Лезандър неведнъж бе казвал на родителите ми, че ще е най-добре кучето и семейните му ценности да тръгнат по отделни пътища, с което да се излекува този копнеж към скитане, но татко трепваше всеки път, когато станеше въпрос за това, а и аз не бях много склонен да се съглася. Така че просто отлагахме за по-нататък. Мама не държеше Ребъл в дворчето му през целия ден, като се има предвид, че той и бездруго през повечето време си стоеше на верандата, а и по нашата улица нямаше натоварено движение.
Сцената бе подготвена. Заровете бяха хвърлени.
На тринайсети октомври, когато влязох вкъщи след училище, открих, че татко се е прибрал по-рано от работа и ме чака.
— Сине… — поде той.
Тази дума незабавно ми подсказа, че се е случило нещо ужасно.
Той ме качи в пикапа и ме закара до дома на д-р Лезандър, който се издигаше на три акра равна земя между „Мърчант Стрийт“ и „Шантък“. Бяла дървена ограда заобикаляше собствеността, а застанали на слънце два коня пасяха избуялата трева. От едната страна имаше кучешка клетка с дворче за разходки, от другата — обор. Двуетажната къща на д-р Лезандър беше бяла и квадратна, с изчистени линии, все едно въплъщение на математическо уравнение. Алеята за коли ни отведе до задната страна на къщата, където имаше табела „МОЛЯ, ВЗЕМЕТЕ ЛЮБИМЦИТЕ СИ НА ПОВОД!“ Оставихме пикапа паркиран пред задната врата, а татко дръпна една верижка, която накара звънеца да задрънчи. След минутка вратата се отвори и г-жа Лезандър изпълни рамката на вратата.
Както казах и преди, тя имаше конско лице и буцесто тяло, което можеше да уплаши дори гризли. Беше винаги мрачна и не се усмихваше, сякаш вървеше под буреносен облак. Но аз бях плакал и очите ми бяха подути, и може би това предизвика промяната, на която станах свидетел.
— О, мило бедно дете! — каза г-жа Лезандър с такова изражение на загриженост, изписано на лицето й, че останах полувцепенен. — Толкова, толкова съжалявам за кучето ти! — както тя го произнесе, „куче“. — Моля, влезте! — каза на татко и ни преведе през малка приемна с окачени по боровата облицовка на стените портрети на деца, прегръщащи кучета и котки.
Отвори ни врата, водеща към стълбите, спускащи се към кабинета на д-р Лезандър в мазето. За мен всяка стъпка бе мъчение, понеже знаех какво ме чака долу.
Моето куче умираше.
Камионът с доставките на безалкохолни от Бирмингам го бе ударил, докато претичвал през „Мърчант Стрийт“ около един на обяд. Ребъл бил заедно с глутница други кучета, разказал г-н Долар на мама, когато се обадил вкъщи. Именно той, докато излизал от кафене „Брайт Стар“, където обядвал, чул писъка на гумите и смазаното квичене на Ребъл. Любимецът ми лежал насред улицата, останалите кучета от глутницата лаели по него да стане, а г-н Долар помолил шеф Марчет да му помогне да качат Ребъл в багажника на пикапа на Уайн Джили и да го закарат при д-р Лезандър. Мама също била смазана от вестта, понеже имала намерение да затвори Ребъл в дворчето му този следобед, но се увлякла и се загледала в „Търсене на бъдещето“117. Никога през целия си живот Ребъл не се беше отдалечавал толкова, че да стигне до „Мърчант Стрийт“. Ясно ми беше, че се е събрал с лоши приятели и това бе цената.
Долният етаж миришеше на животни — не неприятна, но натрапчива миризма. Там имаше цял набор стаи, озарени с флуоресцентни лампи и сиянието на бели плочки и лъскава неръждаема стомана. Д-р Лезандър също беше там, облечен в бяла лекарска престилка, а плешивата му глава блестеше под крушките. Когато поздрави татко, гласът му бе приглушен и лицето — мрачно. След това ме погледна и сложи ръка на рамото ми.
— Кори? — каза. — Искаш ли да видиш Ребъл?
— Да, сър.
— Ще те заведа при него.
— Не е… умрял, нали?
— Не, не е мъртъв — докторът масажира стегнатия мускул в основата на врата ми. — Но умира. Искам да го разбереш правилно — погледът на д-р Лезандър улови моя и не ми позволи да отклоня очи. — Погрижил съм се да се чувства добре, доколкото е възможно, но… той е пострадал много лошо.
117
„Търсене на бъдещето“ („Search For Tomorrow“) — американска сапунена опера (1951–1986); с 35-те си години непрекъснато излъчване и досега е сапунката с най-дълъг живот на екрана.