Момчешки живот

Рокет прескочи оврага и се стовари от другата страна със сила, от която зъбите ми изщракаха и почувствах гръбнака си като тетива на лък, която току-що се е скъсала. Скокът дойде в повече дори за Рокет — рамката иззвънтя, гумите се подхлъзнаха на пласта листа и борови иглички и ние паднахме, вплетени един в друг. Видях Гордо да се носи по пътеката към мен и лицето му се изкриви от ужас, когато забеляза зейналия пред него овраг. Натисна спирачката, но се движеше твърде бързо, за да спре навреме. Черното му колело се хързулна настрани и заедно с ездача си се преобърна през бурените и боклука.

Оврагът не беше чак толкова дълбок. Не беше пълен с тръни или с остри камъни. Гордо всъщност се приземи меко сред дебели лози с месести зелени листа и сред купчина вещи — възглавници с изсипващ се навън пълнеж, няколко алуминиеви форми за кекс, чорапи и скъсани ризи, парцали и подобни. Погърчи се за минута сред зелените лози, опитвайки се да се измъкне изпод черното колело. Не беше в лоша форма. Каза:

— Чакай само секунда, малко лайненце такова! Просто задръж един мо…

Внезапно изпищя.

Понеже в оврага заедно с него имаше още нещо.

Беше се приземил право върху него, докато животинчето кротко си дояждаше остатъците от кокосовия пай, откраднат от перваза на отворен кухненски прозорец преди няма и десет минути.

А сега Луцифер, който въобще нямаше намерение да споделя убежището и съкровищата си от боклукчийските кофи, беше много, много ядосан.

Маймуната се изстреля от лозите и се нахвърли на Гордо с оголени зъби и пръскайки кафява гадост от задната си страна.

Момчето се сражаваше за живота си. Злобната маймуна отхапваше парчета месо от ръцете му, от бузата му, от ухото му, и почти успя да му отхапе пръст, преди Гордо, пищейки до небесата и смърдейки като в ада, да успее да се измъкне от оврага и да се втурне да бяга. Луцифер хукна след него пищейки, плюейки и дрискайки, и за последно ги видях, когато маймуната скочи върху главата на Гордо и сграбчи шепи от изрусената му с кислородна вода коса, яздейки момчето — същински император върху слон.

Изправих Рокет и се качих на него. Този път беше послушен, целият му боен устрем се бе изчерпил. Преди да настъпя педалите в търсене на пътека през оврага, се замислих как ли ще се чувства Гордо през следващите няколко дни, с и бездруго подути от ухапванията лице и ръцете, когато осъзнае, че всичките тези зеленолисти лози във владенията на Луцифер са били отровен бръшлян, натежал от безмълвно зло. Щеше да представлява ходеща пришка. Ако изобщо можеше да върви.

— Има нещо зло в теб — казах на Рокет.

Победеното черно колело лежеше на дъното на оврага. Който и да слезеше да го вади оттам, най-добре да се запаси с каламинов лосион.

Подкарах обратно към училище. Боят беше приключил, но тримата ми приятели претърсваха игрището. Един от тях държеше рибарското сандъче под мишница.

Намерихме повечето върхове на стрели. Не всички. Около дузина бяха погълнати от земята. Един вид жертвоприношение. Сред изгубените се оказа и черната гладка стрела на вожда Пет Гръмотевици.