Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Но Рокет не ме остави.
Той се вкочани. Не можех да движа кормилото. Нямах избор, освен да продължавам напред по неравния тротоар и тогава се случи нещо странно.
Педалите започнаха да се въртят все по-бързо — толкова бързо, че едва си държах на тях краката. Всъщност маратонките ми се пързулнаха от стъпенките няколко пъти. Педалите обаче продължаваха да се въртят. Веригата на Рокет дрънчеше по зъбчатките и постепенно прерастваше във висок, могъщ напевен звук.
Колелото ми се носеше напред, а аз не правех нищо друго, освен да се държа за гърба му като на див кон. Скоростта ни нарастваше, вятърът брулеше косата ми. Погледнах през рамо — неизбежен като краят на света, Гордо все още беше по петите ми.
Той искаше да ме скалпира и нямаше да спре, докато не постигне своето.
Междувременно на игрището Гота се мъчеше да се изправи на крака. Преди да успее да прицели удар, Джони го срита в коленете и двамата пак се извъргаляха на земята, а зяпачите с викове изразяваха задоволството си. Дейви Рей и Бен бяха започнали да ме търсят, после видяха, че Рокет го няма и липсват и Гордо и едно от черните колелета.
— Ооу… — каза Бен.
Колелото на Гордо беше бързо. Сигурно можеше да надбяга всяко едно друго в Зефир, но Рокет не беше като другите колелета. Рокет се носеше като адска хрътка и аз се ужасявах при мисълта какво може да стане, ако веригата му падне от зъбчатката.
Подминахме един господин, който събираше с гребло листата от пътеката си. Подминахме две жени, които си говореха в предния си двор. Исках да спра, но всеки път, когато се опитвах да натисна спирачката, се чуваше високо, гневно съскане и Рокет отказваше да се подчини. На следващото кръстовище опитах да завия надясно и да се прибера у дома. Рокет искаше да тръгне наляво и аз изкрещях, когато дръжките на кормилото взеха завоя, а задното колело се плъзна на ръба на катастрофата. Но Рокет удържа пред паважа и ето ни отново с блъскащия ме в лицето вятър.
— Какво правиш? — извиках. — Къде отиваме?
Въпросите ми имаха само един отговор: Рокет бе полудял.
Още един поглед през рамо ми показа, че Гордо все още е по петите ми, макар че пухтеше и лицето му бе нашарено с пурпурночервено.
— По-добре спри! — изкрещя той. — Ще те хвана най-накрая!
Не и ако питате Рокет. Но всеки път, когато се опитвах да го насоча към дома, той отказваше да се подчини. Колелото си имаше собствена цел и аз нямах избор, освен да се возя към нея.
През вихрещия се прах побойниците в училищния двор се надигнаха на крака. Гота, който не беше свикнал да му оказват съпротива, показваше слабостта си; раздаваше бясно безцелни удари и беше толкова уморен, че се препъваше като пияница. Джони танцуваше напред-назад, карайки го да замахва отново и отново. Когато момчето изрева от ярост и се юрна напред, по-дребният боец отскочи встрани и Гота се препъна в собствените си крака и падна по лице, издирайки до кръв ожулената си брадичка по каменистата пръст. Отново се изправи с натежали ръце. Отново нападна и Джони пак му се измъкна, използвайки кривия си крак като Пан, който се завърта и извива на копито.
— Стой мирен! — изпъшка Гота. — Стой мирен, негро такова!
Гърдите му тежко се повдигаха, а лицето му бе червено като прясна мръвка.
— Добре — каза Джони, чийто нос кървеше и на бузата му имаше драскотина. — Ела ми де!
Гота го нападна. Джони се изплъзна наляво. Дейви Рей каза после, че му приличало все едно гледаш Касиус Клей в действие. Когато противникът се наклони да пресрещне маневрата, Джони вложи всичката си сила в един прав, който се срещна с челюстта на Гота и му отплесна главата. Бен каза, че тогава е видял очите на големия Бранлин да се обръщат нагоре и да се забелват. Но Джони имаше още една гръмотевица в себе си — той пристъпи напред и удари Гота в устата толкова силно, че всички чуха кокалчетата на приятеля ни да изпращяват като пистолетни изстрели.
Гота не издаде и звук. Дори не простена.
Просто падна като голямо тъпо дърво.
Лежеше си, а от устата му капеше кръв. Между устните му се изплъзна преден зъб, след което Гота започна да се тресе и да плаче в твърдо, гневно мълчание.
Никой не му предложи помощ. Някой се разсмя. Друг пък подигравателно извика: