Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Джони като че не страдаше чак толкова много. Каза, че пак ще я потърси. Също и че ако не я намери, то след десет или след двадесет години, а може и повече, тя ще иде при някой друг. И без друго не била лично негова собственост. Той просто я съхранявал известно време, докато на вожда му потрябва във Вечните ловни полета.
Винаги съм се питал какво има предвид преподобния Ловой, когато говори за „добродетелност“. Сега разбрах. Означаваше да можеш да се откажеш от нещо, загубата на което ти разбива сърцето, и да си щастлив заради отказа си.
По тази дефиниция добродетелността на Джони бе голяма.
Не го знаех още, но стоях на ръба на моя собствен изпит по добродетел.
5.
Случай #3432
След онзи ден на игрището братята Бранлин не ни тормозеха повече. Гота се върна в училище с изкуствен преден зъб и преглътнал хапа на унижението, а когато Гордо излезе от болницата, гледаше да се скатае нанякъде, щом ме забележеше. Върхът дойде, когато Гота сам отиде при Джони и го помоли да му покаже — на забавен кадър, естествено — страхотния удар, който той дори не бе забелязал да се задава. Не си мислете, разбира се, че двамата братя са станали светци за една нощ. Но побоят над Гота и сърбящата агония на Гордо им послужиха добре. Беше им дадена възможност да отпият от чашата на уважението, което все е начало.
Докато октомври напредваше, хълмовете пламнаха в златно и оранжево. Миризмата на горящи листа пропиваше въздуха. Алабама и Обърн побеждаваха, Ковашкия мях понамали градуса на тирадите си, а Демонката бе влюбена в някой друг, вместо в мен, така че всичко щеше да бъде наред със света.
Само дето не познах.
Често се хващах, че мисля за татко — как в ранните утринни часове изписва въпроси, на които не може да си отговори. Вече бе започнал видимо да окльощавява, а апетитът му бе изчезнал. Когато се насилваше да се усмихне, зъбите му изглеждаха твърде големи и очите му грееха с престорена светлина. Мама започна да си гризе ноктите и тя наистина преследваше татко, задето отказва да отиде да се види и с д-р Париш, и с Дамата. Двамата проведоха няколко кавги, заради които татко излизаше от къщата, качваше се в пикапа и го подкарваше нанякъде. След това мама плачеше в тяхната стая. Чувах я неведнъж по телефона да умолява баба Сара да налее малко здрав разум на татко.
— … яде го отвътре — чух мама да казва и след това отидох да си играя с Ребъл, понеже ме болеше да чувам каква болка изпитва майка ми.
Татко, както добре знаех, вече се бе заключил в собствената си килия на мъченията.
И да не забравяме съня. Той постоянно се повтаряше — две нощи една след друга, после прескача една, после ето ти го пак, прескача три нощи, след това седем последователно…
Кори? Кори Макенсън? — шепнат момиченцата, застанали в белите си рокли под изгорено и обезлистено дърво. Гласовете им са тихи като звук на гълъбово лято в полет, но в тона им имаше настоятелност, която запали искрица страх в мен. И тъй като сънят продължаваше, полека-лека, като през замъглено стъкло, започнаха да ми се разкриват дребните подробности — зад четирите чернокожи момичета имаше стена от тъмни камъни и в тази стена — счупен прозорец, в чиято рамка са останали само няколко неравни зъба от стъкло.
Кори Макенсън?!
Чува се далечно тиктакане.
Кори?
То става все по-силно, и пружината на неясния страх се натяга в мен.
Кор…
На седмата нощ лампите светнаха. Втренчих се в родителите ми, а очите и мозъкът ми все още бяха замаяни от съня.
— Какъв беше този шум? — попита татко.
Мама посочи:
— Виж там, Том!
На стената срещу леглото ми имаше голяма следа от одрано. На пода лежаха стъкло и колелца, стрелките на будилника бяха застинали на два и деветнадесет.
— Знам, че времето лети — каза ми мама, — но будилниците струват пари!
Родителите ми приписаха случката на мексиканската енчилада със задушено, която мама беше правила за вечеря.
От известно време бе започнало да се оформя и едно нещастие — от онези, плод на съдбовния пръст, посочил конкретното място и обстоятелства. Нямах представа за това. Нито пък родителите ми. Нямаше представа и господинът от Бирмингам, който се качи в камиона на компанията за газирани напитки като всяка сутрин и потегли да разнесе доставките по предварително изготвения списък с бензиностанции и зарзаватчийници. Дали щеше да има някакво значение, ако тази сутрин човекът бе решил да прекара две допълнителни минути под душа? Ако бе хапнал бекон вместо наденичка с яйцата си на закуска? Ако преди да тръгна за училище, аз бях хвърлил на Ребъл пръчката само още един път — дали това можеше да промени тъканта на предстоящите събития?