Момчешки живот

Джони не трябваше да се бие. Знаех го и знаех, че и той го знае. Юмруците на братята Бранлин вече го бяха пращали веднъж в болница. Все още от време на време му прилошаваше и стигаше едва кажи-речи до рамото на противника си.

— Бягай, Джони! — извиках.

Джони обаче бе приключил с бягането.

Гота го нападна със замах. Улучи рамото на приятеля ми и юмрукът му го отхвърли назад, а Джони се изплъзна от удар в лицето и тресна собствения си юмрук в ребрата на Гота.

— Бой! Бой! — развика се някой от малкото деца, останали на игрището.

Бутнах Гордо назад с цялата си сила. Той изпъна ръка да се подпре, но пръстите му сграбчиха дръжките на Рокет.

— Олеле! — изпищя той внезапно, дръпна ръка и се втренчи в пръстите си. На кожата между палеца и показалеца му имаше кръв. — Копелето ме ухапа!

Предположих, че се е набол на гайка или на метално парче, макар че по-късно разгледах Рокет и не намерих нито щръкнал винт, нито остър ръб. Гордо се завъртя и срита Рокет, и тогава Пет Гръмотевици ми заговори.

Каза, както беше казал и на Джони:

СТИГА.

Нямах силен удар. Щом Гордо искаше да рита, това ме устройваше. Пристъпих напред с кипнала кръв и така го сритах в глезена, че той се разпищя и затанцува като еднокрак джигит. Джони и Гота се въргаляха на земята, а около тях се вдигаше прахоляк. Хвърчаха и се стоварваха юмруци, а Дейви Рей и Бен бяха готови да се хвърлят, ако Гордо започне да побеждава Джони или да го удря начесто. Приятелят ни обаче не отстъпваше на противника си. Въртеше се, дърпаше се и се биеше, а потното му лице бе побеляло от праха. Гота сграбчи косата на Джони, но той се изплъзна. Юмрук се стовари в брадичката му, но другарят ни не показа болка. Вместо това се нахвърли върху противника си като момче, което няма какво да губи, освен достойнството си и когато ударите му улучиха целта, накараха Гота да изпъшка от болка и да се опита да се свие като дъждовен червей.

— Бой! Бой! — продължаваше веселият напев.

Около Джони и Гота, които се сражаваха на земята, се образува кръг от зяпачи.

Но Гордо идваше да ми се нахвърли с пръчка в дясната ръка.

Нямах никакво желание да ми попилява мозъка или да пребие Рокет до подчинение. Скочих на колелото, ритнах стъпенката и врътнах педалите, опитвайки се да набера преднина между нас. Очаквах, че Гордо ще отклони вниманието си от мен и може би ще успея да се промъкна и да избия пръчката от ръката му. Но грешах. Той се метна на черното си колело и се засили след мен, изоставяйки Гота да води собствената си гнусна войничка.

Нямах време да викна на Бен и Дейви Рей. Съмнявах се, че и бездруго ще ме чуят при цялата шумотевица, вдигана от жадната за кръв тълпа. Обърнах Рокет и трескаво завъртях педалите през игрището, излитайки през вратата в оградата и понасяйки се по тротоара. Когато погледнах през рамо, Гордо набираше скорост, бе навел глава над кормилото и краката му помпеха педалите. Започнах да насочвам Рокет обратно към игрището, за да се добера до подкрепата на приятелите си.