Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Имаш прозорец. Застани пред него.
Една част от нея подскочи от грубостта, мъжествеността в тона му, от дръзката поза на широките му рамене.
– Ако спях – измърка тя, – щеше ли да останеш, за да ме погледаш малко?
Ледена насмешка просветна в очите му.
– Ти би ли възразила?
И навярно в знак на безразсъдство и изстъпление, и леко слабоумие от кръвозагубата, Манон отвърна:
– Ако възнамеряваш да се промъкваш тук посред нощ, е редно и аз да получавам някаква облага от това.
Устните му потрепнаха, но усмивката му беше толкова студена и същевременно чувствена, че я накара да се замисли какво ли би било да си поиграе с крал, надарен с първична магия. Дали щеше да я предизвика да се моли за пръв път в живота си. Изглеждаше способен – готов на малко жестокост в спалнята. Кръвта й се пораздвижи.
– Колкото и да се изкушавам да те видя гола и окована... – Той се засмя похотливо. – Едва ли ще ти е особено приятно да загубиш контрола си.
– Бил си с толкова жени, че нуждите на една вещица са ти повече от ясни?
Усмивката му стана ленива.
– Кавалерът не разкрива подобни тайни.
– Колко?
Беше само на двайсет, но някогашен принц и настоящ крал. Жените несъмнено му се лепяха още откакто гласът му бе възмъжал.
– А ти с колко мъже си била? – парира я той.
Тя се подсмихна.
– Достатъчно са, за да знам как да задоволявам нуждите на смъртни принцове. Да те накарам да ме умоляваш.
Нищо че всъщност си мислеше точно за обратното.
Той прекоси стаята с небрежна крачка, влизайки в обсега на веригите й, надвеси се над нея, докато почти не опря нос в нейния, и без нито капка шеговитост по лицето си по свирепата си, красива уста, той заяви:
– Не смятам, че си способна да задоволиш моите нужди, малка вещице. И повече никога за нищо няма да се моля в живота си.
След това си тръгна. Манон го изпрати с поглед, съскайки от яд, задето не се беше възползвала от възможността да го сграбчи, да го вземе за заложник и да изиска свободата си в замяна на живота му; заради самонадеяното му твърдение; заради огъня, който бе разпалил в най-тайното кътче на тялото й и чието лумтене я предизвика да стисне бедрата си.
Никога досега не й бяха отказвали. Мъжете бяха готови да станат на парчета, понякога буквално, за да влязат в леглото й. А тя... Тя не знаеше какво би сторила, ако той бе приел предложението й, ако беше решила да провери на какво точно е способен кралят с красивата си уста и атлетично тяло. А това единствено отвличаше вниманието й от настоящото й положение, даваше й повод да се мрази далеч повече.
Още прогаряше вратата с гнева си, когато тя се отвори отново.
Дориан се облегна на вехтото дърво с премрежен от желание или омраза поглед. Може би от двете. И дръпна резето, без дори да го погледне.
Сърцето й ускори ритъма си и цялото й безсмъртно внимание се съсредоточи върху равномерното му, спокойно дишане, върху непроницаемото му лице.
Той пророни с дрезгав глас:
– Няма да си губя времето да те увещавам колко глупаво би било да опиташ да ме вземеш за заложник.
– А аз няма да губя моето да те съветвам да вземеш само каквото ти предлагам и нищо повече.
Тя напрегна слуха си, но проклетото му сърце дори не трепна. Не долови нито следа от страх.
– Искам да чуя, че си съгласна – заяви той и стрелна очи към веригите.
Отне й секунда да проумее какво има предвид, а след това се изсмя гърлено.
– Толкова си съобразителен, малки принце. Но отговорът ми е „да“. Правя го по своя собствена воля. Ще си остане нашата малка тайна.
И бездруго вече беше никой. Да сподели леглото си с врага, не представляваше нищо в сравнение с крочанската кръв, течаща във вените й.
Започна да разкопчава бялата риза, която носеше от незнайно колко време, но той изръмжа:
– Аз ще го направя.
Можеше да си го избие от главата. Тя докосна второто копче.
Невидими ръце сграбчиха китките й толкова силно, че пръстите й пуснаха ризата.
Дориан я доближи.
– Казах, че аз ще го направя. – Той се извиси над нея и Манон обходи с поглед всеки сантиметър от него. През тялото й пробяга сладостна тръпка. – Съветвам те да ме слушаш.
Съвършената мъжка арогантност в тази му заповед...
– Играеш си със смъртта, ако...
Той сведе уста до нейната.
Допирът му беше лек като перце, едва осезаем. Устремен, преднамерен и толкова неочакван, че тялото й се изви малко към него.
Той целуна ъгълчето на устата й със същата нежност. Сетне и другото. Тя не помръдваше, не дишаше дори, сякаш всяка част от тялото й чакаше да види какво ще предприеме след това.