Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
А Емант се досещаше, че тя може да изпълни най-съкровеното му желание, и дойде отново.
— Ще ти кажа как жената, по която чезнеш, може да бъде твоя — увери го Фейеламор.
Очите му блеснаха, но лицето му запази киселото си изражение.
— Никога няма да ми се покори.
— Ще ти обясня как ще стане.
Той не мърдаше, загледан в нея през решетките — сега я мразеше повече от всеки друг на света.
— Обясни ми — процеди накрая.
— Тя има дарбата за свързване, чрез която можеш да овладееш волята й. Виждам, че и ти имаш слаба способност да се досещаш за мислите на другите. Нерядко се среща сред кръстоски на аакимите — добави, почти без да прикрива презрението си. — Ще те науча как да създадеш връзка, която тя никога не би могла да разкъса. И тогава ще правиш с нея, каквото ти скимне. Но ти я обичаш искрено, разбира се…
Нетърпението го обзе.
— Какво да направя за тебе в замяна? — попита заядливо. — Не мога да те освободя. Вече има прекалено много пазачи и проверки. Обмислих го, но няма да стане.
— Ще напуснеш Шазмак по тайния път. Ще отидеш в Банадор и ще потърсиш уелмите около Нарн. Покажи им как стигнат до Шазмак, как да обезсилят Стражите. Увери ги, че Каран е скрила Огледалото тук. Това ще ги убеди да дойдат.
— Уелмите!? Това не мога да направя.
— Те не са твои врагове — отвърна Фейеламор, затворила ума си за него. — А и какво ще направят шепа уелми срещу мощта на аакимите, съхранила се през хилядолетията?
— Щом е така, как ще се освободиш? — попита той, макар че му беше все едно.
Надяваше се да смажат и нея, и всички други тук, обаче недоумяваше.
— Имам власт над тях — натърти Фейеламор. — Не им е по силите да ме възпрат.
„Малко е нужно, за да те склоня, драги — добави наум с пренебрежение. — Душата ти е толкова прогнила, че ще се вкопчиш във всяко оправдание, за да предадеш и своите. Разбирам защо толкова лесно сте отстъпили своя свят. Никой сред фейлемите не би изменил на народа и света си“.
— Как да създам връзката? — попита Емант и тя се увери, че е в ръцете й.
— Притежаваш ли нейна вещ, с която да си послужа? Нещо, което е носила? И ти си го прибрал тихомълком?
Навъсеното му лице грейна за миг и той без нито дума повече излезе, като само кимна на пазачите във външната килия. Когато се върна, стискаше в едната си месеста длан фина сребърна верижка, на която висеше малък амулет от нефрит.
— Неин ли е? — усъмни се Фейеламор. — Сигурен ли си?
— Да. Взех го от нейната стая, когато дойде в Шазмак наскоро. Вече си опитах силите с него, но не постигнах нищо. Може пък тя да е неуязвима за такива заклинания.
Фейеламор разгледа амулета.
— Да, усещам остатък от немощна, обикновена магийка. Ясно защо не си успял.
Той се наежи, но не каза нищо.
— Остава ми го и си върви. Ела пак сутринта.
На другия ден Емант дойде при нея още преди зазоряване. Фейеламор вече беше будна.
— Намериш ли я, дай и това и я убеди да го сложи на шията си. През нощта вложих в амулета уловка. Направи точно каквото ще ти кажа. Помежду ви ще възникне връзка, която тя не ще може да премахне. И ще се подчини на волята ти.
— И ще ме обича? Даваш ли ми дума? — попита Емант почти жално.
— А ти би ли разчитал на моята дума? Ако е така, давам ти я.
Сниши глас и му обясни подробно какво трябва да направи. Но Емант още не се престрашаваше.
— Как да я намеря?
— Отиди в Нарн и потърси една нейна приятелка, казва се Мейгрейт. Виждам, че имаш дарбата на усета. — Фейеламор се свърза с него и вложи в ума му образа на Мейгрейт, за да не я сбърка с друга жена. — Тя ще те отведе при Каран. Не се ли случи това, тръгни към Туркад. Игър нахлува в Ягадор и единствено Туркад може да му противостои. Направи необходимото и ми пази Огледалото. Ще дойда в Туркад да си го взема.
— Трябва да посоча на Мейгрейт причина да търся Каран, иначе няма да ме се довери.
— Кажи й, че носиш помирително послание от Тенсор. Тя знае, че е бил като баща на Каран. Ще повярва, че той би могъл да прости. Ще споделиш с Мейгрейт, че съм пленница в Шазмак, но че тя не бива да идва тук, защото скоро ще съм свободна. Предай й от мен, че искам да поговорим, нека ме потърси в град Толрайм в Банадор. А сега тръгвай. А, и се представяй с друго име — Мейгрейт може вече да е чула нещо за тебе.