Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
Мейгрейт попиваше жадно вестите за Игър и вероятно прекали, защото господарката й я изгледа особено. „Трябва да внимавам“. Позволи на мускулите по лицето си да се отпуснат, а усмивката да избледнее. „Тази тайна тя не бива да научи“. Оттогава чуеха ли новини, се стараеше да не прекалява с интереса или равнодушието си към делата на Игър.
Щом се отърва от уелмските парцали, Мейгрейт сякаш отхвърли голяма тежест и продължи по пътя бодро и усърдно. Стигнаха с кануто до Хиндирин след седмица упорито гребане и го зарязаха в едно градче, казваше се Гесоу. Там купиха коне и още седмица бързаха на север под ярката луна. Накрая излязоха на път за прохода към Нарн и след още четири дни доближиха планините, без нищо да им попречи.
Изкачваха се неспирно, излязоха на хребета, откъдето можеха да огледат ширналите се равнини. Отряд конници яздеше по техния път. Фейеламор засенчи очите си с длан и се взря в далечните точици.
— Уелми… Почти няма съмнение. Голям отряд, препускат усилено. Изобщо не се прикриват, а и защо да го правят? Ние сме само две, макар че може да се окажем твърде страшни за тях. Конете ни са уморени. Трябва да сме готови да се защитим.
Уелми! Мейгрейт не успя да скрие уплахата си.
— Овладей се, страхливке! Всичко научено ли забрави? — презрително подхвърли Фейеламор. — Познаваш тези места… Какъв избор имаме?
— По-нагоре — започна колебливо Мейгрейт — има отклонение на пътеката. Сред скалите е разположена малка падина с камънаци от всички страни. Веднъж нощувах там. Лесно ще се отбраняваме, макар че ще си отрежем пътя за бягство. Но не е ли безполезна съпротивата срещу такова множество?
— Волята ти наистина едва мъждука — отврати се господарката й. — Ще се браним, защото не бива да се покоряваме, защото смъртта е по-добра от плен и защото докато сме на свобода, има надежда. — Тя сякаш израсна пред очите на Мейгрейт, гласът й зазвуча гръмко. — Браня се, защото съм надеждата на фейлемите, а Талалейм ме зове. Никакви уелми не ще ме сломят, и десет да са, и петдесет, защото волята им е на слуги — окаяни, нищожни слабаци. Аз съм се опълчвала на самия Рулке. Не си ти, която ще ми говори за воля.
Ездачите напредваха толкова стремително, че докато Фейеламор и Мейгрейт се изкатерят до избраното убежище, оставаше само около час да ги застигнат.
— Погледни — промълви Фейеламор. — Сега разпознаваш ли ги?
— Ясно е, че са уелми.
Подготвиха се за отбрана, доколкото можеха. Притъмня, лек снежец покриваше следите им, но излезе вятър и разкъса облаците. Те се свиха в примитивното си скривалище, но макар да чакаха нащрек цяла нощ, уелмите не се появиха.
В студеното утро двете отново се промъкнаха към пътеката. Следите им от вечерта личаха. Още по-отчетливи бяха следите на уелмите. Дори не бяха спирали тук. Малко по-късно Фейеламор и Мейгрейт зърнаха отряда да язди по-нависоко със същата бързина.
— Каквото и да търсят, за тях е по-важно от нас. Дали не отиват да сеят смут, за да улеснят настъпващите войски на Игър?
— Имам лошо предчувствие — промърмори Мейгрейт.
През следващата седмица напредваха бдително по планинските пътеки, без да се отърсят напълно от опасенията си за засада. Накрая минаха през последния проход и се спуснаха към гората. Спряха сред високите дървета.
— С малко късмет ще стигнем в Нарн утре вечерта — каза Мейгрейт, след като вечеряха. — Там ще научим новини за войната.
Лежеше по гръб в спалния чувал, подпряла главата си на един дънер, и не можеше да заспи. Надигна се и навлезе в гората, докато светлината на огъня не се скри зад шубраците. Долавяше колко мрачно притихнала е нощта. Какво я тревожеше? Не знаеше, но всичко се въртеше около уелмите. Те не отиваха на война — вършеха нещо по-потайно.
Минаваше полунощ, звездите блещукаха остро над върховете на дърветата в прозрачния студен въздух. Мейгрейт се пъхна отново в студената постеля. Огънят тлееше в оранжеви въглени. Тя се загледа в тъмното небе. Парцаливо облаче закри звездата, в която се взираше. Клепачите й се спуснаха и я споходи сънят.
Сянка се мярна пред играещите пламъци, втора, последвана от още много. Тя трепереше, но не издаде нито звук. Нямаше кой да й се притече на помощ. Закачулена фигура се появи до палатката, наведе се и разпори платнището. Тя вдигна малкия кинжал. Силуетът я търсеше опипом. Тя замахна и фигурата отскочи с вой. Налетяха други, удряше ги с острието, но надделяха. „Мейгрейт!“ — извика, връзката се разкриви, юмрук се заби в слепоочието й… и всичко изчезна.