Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
Лиан забеляза висок жилав мъж с остри черти, който дебнеше наблизо. Накрая всички се качиха, издърпаха подвижното мостче на борда и салът се плъзна по водата. Наблюдателят остана на кея, гледаше след сала, докато той не се скри в ивицата мъгла, все още лепнеща над средата на течението, след това се огледа уж равнодушно.
Лиан се пъхна по-навътре в скривалището си. От време на време мъжът се отдалечаваше малко в едната или другата посока по брега, после се връщаше на мястото си. Накрая застана между дърветата встрани от пътеката — салът пак доближаваше кея.
Лиан се наведе и взе един чепат клон. Откъм пътя долиташе приглушена врява. Няколко групички слизаха към кея и Лиан се възползва от това.
Вдигна една съчка от земята и я строши с пукот. Мъжът се извъртя, огледа се и пак се вторачи в идващите хора. Лиан метна счупената съчка наляво и тя прошумоля в тревата — най-изтърканият номер на света, но свърши работа. Наблюдателят запристъпва натам с кинжал в ръка. Приличаше на носачите от изминалата нощ.
Протегна ръката с ножа и отмести храстите вляво от Лиан, който пък стисна тоягата си колебливо. Онзи посегна и към храста, който ги делеше. Внезапно откъм пристана се разнесе вик — салът бе стигнал брега. Уелмът прибра ножа в канията и се обърна натам.
„Сега!“ Лиан се плъзна между дънера и храста и непохватно халоса уелма по слепоочието. Той тупна на четири крака, помъчи се да стане, но Лиан скочи на гърба му и го зашемети с още един удар. Върза го усукани ивици, отрязани от ризата му, запуши устата му с друго парче от нея, хвърли оръжието и парите му в реката и профуча по подвижното мостче малко преди салът да потегли. Плати си превоза с няколко медни монети, седна, наведе глава и дръпна качулката над лицето си.
Голямата река беше широка половин левга и салът я прекосяваше за около час — напредваше мудно по въжето. На другия бряг Лиан преспокойно се смеси с тълпата пътници и се запиля из улиците на Нарн.
Това беше най-многолюдния град в областта и сравнително важно търговско пристанище. Обитаваха го десетина хиляди души, но в миналото бе имал повече жители, затова много от сградите пустееха и се рушаха. А бреговата ивица беше осеяна с кейове и складове. Насред града се мъдреше парк с дебели дъбове и каменен храм, зеленясал от мъх. Старите обществени постройки около парка до една бяха иззидани от камък, но нататък започваше хаосът и Нарн западаше до плетеница от тесни кални улици, натъпкани с дървени къщи, почти всичките съборетини.
Лиан се запъти към един мърляв квартал недалеч от реката, намери странноприемница, плати допълнително да е сам в стаята, даде още пари за гореща вода и лежа в коритото, докато не отми мръсотията от последните дни. Накрая залости вратата и спа до здрач.
Вечерта прекара в кръчмите на Нарн — предпазливо се заслушваше в разговорите на пиячите, вмъкваше по някой уклончив въпрос, но не изкопчи никакви сведения. Поне беше очевидно, че не само той разпитва из града. Хората клюкарстваха за непознати натрапници и според описанията това бяха аакими. Съзнаваше колко се набива на очи с рошавата си кестенява коса сред ниско подстриганите чернокоси кореняци. Скоро погледите на местните хора станаха неприязнени, той излезе и закрачи към брега. Не го биваше за шпионин. Трябваше да измисли нещо друго.
При реката свърна надясно и продължи бавно надолу по течението. След кея на сала се редяха още пристани на дървени подпори, гниещи въпреки нанесения по тях катран, покрити с водорасли и черни речни мидички. Подобно на повечето други постройки в Нарн, складовете бяха правоъгълни, сковани от небоядисани дъски. Почти всички бяха вдигнати на стълбове, за да не ги залива придошлата река, и покрити с керемиди.
Зад последния склад бяха пръснати схлупени къщурки, също дъсчени, до няколко от тях имаше издърпани малки лодки. Лиан ги огледа подробно, върна се до пристана и тръгна в другата посока където също имаше складове. Стигна до поредица от полегати докове. На най-далечния някакъв мъж теглеше със скрипец лодка, подобна на видяната от Лиан през нощта. Имаше още много малки съдове, вързани за колове, забити в плитчините.
Той спираше близо до всяка и проверяваше. Чак накрая откри търсената — наполовина покрита с брезент и със стърчащ на носа чакалот от дърво. Лиан я зяпна, чудеше се какво да направи.
Неочаквано зад гърба му някой изръмжа:
— А бе, ти какво се навърташ при мойта лодка?