Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
Мигове по-късно още един отряд — от уелмите, се прокрадна от другите две страни на поляната. Ненадейно обсипаха аакимите със стрели. Трима паднаха без звук от първия залп, още един се свлече, след това уелмите нападнаха. Висока красива жена, оцеляла от стрелите, беше съсечена светкавично. Последните трима проумяха, че положението е безнадеждно, и нахълтаха в гъсталаците. От десетимата уелми двама загинаха в схватката. Двама останаха, шестима се втурнаха след бягащите аакими. Фейеламор наблюдаваше втрещена. Боят приключи за няма и минута — тя изобщо не би успяла да се намеси.
Скоро една дългуреста жена изскочи от гората, повика пазещите на поляната и тримата се втурнаха в храсталака.
Фейеламор се повдигна на пръсти да огледа над храстите, напрегнала докрай изострените си сетива. Но онези, които я издебнаха, бяха още по-хитри и я свариха неподготвена. Мускулеста ръка се стегна около шията й, острие опря в ребрата й. Ръката я задушаваше.
Тя изохка, отпусна се и увисна безсилно в очакване на своя шанс, но ножът я убоде и я принуди да се изправи. Някой ловко върза ръцете й и я блъсна в мократа трева. Тя се обърна тромаво на гръб и погледна нагоре към нападателите. Тенсор! Отначало не се уплаши, защото някога бяха съюзници.
Той се взираше в нея; очевидно не разбираше кой е насреща му, но скоро проникна през илюзията.
— Фей-ел-амор! — проточи Тенсор. — Значи не си умряла? Какво правиш тук?
— Мога да ти задам същия въпрос. — Тя пъргаво се изправя. — Развържи ме.
Тенсор още я гледаше втренчено с присвитите си очи я бавна стигаше до прозрението. Значи Мендарк не бе имал нищо общо… Магистърът бе отрекъл да е замесен, но той не повярва на стария си приятел. А Фейеламор имаше повече причини от всеки друг да си присвои Огледалото. Ако знаеше, че е жива, щеше да заподозре нея. Да, това беше много по-правдоподобно. И в отчаянието си той стигна до увереност, че тя се стреми да премахне аакимите. Колкото повече умрат, толкова по-удобно за нея. Ето защо се бе крила тук, докато други й свършат мръсната работа, и бе злорадствала.
— Ти! — процеди накрая в избуялата си ярост, освирепял от поредния неуспех да вземе Огледалото. — Сега разбирам… Ти си била в дъното на всичко. Ти си изкушила Каран да ни предаде с фейлемското си лукавство. Тя е носела Огледалото на тебе. И пак заради тебе моите сънародници лежат мъртви, а уелмите ни преследват като глутница псета. — Той се обърна към един от спътниците си. — Вържете я здраво и й запушете устата. Отведете я в Шазмак и я пазете там, докато се върна. Блейз, ти ще прекосиш реката с тях, ще продължиш към Нарн и ще съобщиш на останалите какво се случи. Аз ще тръгна след уелмите, накъдето ги подмамиха Йенис и Тел. Чакай ме призори и по здрач на брега на Гар две левги нагоре по течението от Нарн. — Отново се взря във Фейеламор. — Ще те държим в Шазмак като заложница на Огледалото. Щом си го върнем, ще те освободим.
Фейеламор отвори уста и леденият й глас уплаши дори Тенсор, защото тя видя в случайната среща рухването на всичките си замисли.
— Измяната на Каран не е мое дело. Заповядах на Мейгрейт да изпълзи задачата сама. Каран е издала името ми на Игър, досущ както предаде и вас. И недей да виниш мен за стореното от уелмите. За мен е тежка печал да гледам как скъпоценната аакимска кръв бе пролята тук. — Тонът й вече смразяваше. — Предупреждавам те обаче, че самото оцеляване на аакимите се крепи върху острието на ножа. Това е моментът на съдбовния избор, независимо дали го проумяваш. Би трябвало да се нахвърлим срещу уелмите, не един срещу друг. Ако ме плениш, Шазмак ще бъде обречен, защото нищо не ще ме отклони от моя път.
— Вслушай се в думите й, Тенсор — настоя Блейз, висок мъж с окървавено рамо. — Това е същинско безумие. Разумът повелява да търсим нови приятели, не да превръщаме старите в смъртни врагове.
Тенсор съзираше в очите на Фейеламор идната си участ. За миг-два се подвоуми, но бе обзет от такава ярост, отчаяние и безразсъдство, че всякакви увещания само укрепваха ината му. Изпъчи се и дори Фейеламор се впечатли от величавата му осанка.
— Ние сме аакими! Твоето приятелство би ни дало още сила, но няма да просим. Можела си да ги спасиш — добави той сурово. — Отведете я. Отнасяйте се добре с нея, но я дръжте под око. Пазете се от дарбата й. И нито за миг не я оставяйте на свобода.
Аакимите я хванаха, но тя се дръпна, макар че беше вързана. Впери в Тенсор толкова изпепеляващ поглед, че той отстъпи крачка назад, внезапно разколебан. Нито волята, нито гордостта, нито силата й отстъпваха на неговата… и този път само единият от тях щеше да успее.