Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
Мейгрейт подскочи и кресна:
— Каран, къде си?
Но пред очите й нямаше нищо освен жарава и високи дървета.
И Фейеламор се надигна, будна в същия миг.
— Какво стана? Какво видя?
— Каран! Нападнаха я… онези уелми. За малко връзката помежду ни се възстанови. Затова са бързали толкова. Тя сигурно е наблизо.
— Ами размърдай се, преди да ни избягат с Огледалото.
Мейгрейт едва не зашлеви господарката си.
— Проклето да е, ти също! Бях в ръцете им, знам какво ще й направят.
— Къде е тя? Каза ли ти?
— Не! — ядно се сопна Мейгрейт. — Може би отначало дори не знаеше, че съм аз. Виждах през нейните очи, после тя извика и… толкова.
Припряно си събраха багажа, угасиха огъня и потеглиха.
— Все пак какво видя? Как изглеждаше местността?
Мейгрейт се опита да мисли спокойно.
— Имаше светлина от звездите и огънят гореше, но зърнах малко подробности. Тя беше в някаква палатка. Поляна, дърветата бяха по-високи от тукашните, а земята по-равна. Нямаше сняг, наблизо се чуваше ромолене на поток. Това е всичко.
— Слаби нишки, по които да се водим. Не може да е далеч, някъде под планините, вероятно по-близо до реката. Ти познаваш тези земи, опитай се да се сетиш. Но как се е озовала тук? Ти спомена как си чула, че е някъде около Хечет, а дотам има много път на север.
— Само че беше отдавна. Може да се е върнала през прохода също като нас. Несъмнено някой от съгледвачите на Игър я е видял и е пратил вест на уелмите. Иначе как ще знаят къде да я намерят? Аз… спомних си. Има пътека към Нарн и свършва при сала, разбира се. Но трябва да претърсим голяма площ.
— Да допуснем, че е нощувала край пътеката. Равно място с поток. Да не се бавим!
Дириха цяла нощ, но чак към зазоряване откриха следи от много хора край поток, пресичащ пътеката. Излязоха на поляната и зърнаха палатката на затревената могилка, студения ручей до нея, разхвърляните изпочупени вещи, напоеното с кръв одеяло.
— Тя е била тук — каза Мейгрейт. — Това са нейните ботуши, ето ги чашата и чинията й. Ох, Каран… Моята слабост те тласна към този край.
— Значи Огледалото е у тях — горчиво промълви Фейеламор. — Всичко беше напразно.
— Още не. Няма и шест часа, откакто я плениха. Но накъде биха се отправили? Към Нарн? Не ми се вярва, поне докато е светло. Нищо чудно да се крият някъде в гората и да чакат да притъмнее. Да тръгнем след тях.
Продължиха предпазливо по течението на ручея, но скоро пътеката се изгуби в гората. Не можеха да яздят в тези гъсталаци и вързаха конете при водата. След още над два часа претърсване Фейеламор се изнерви и изсумтя:
— Нещо не е наред, съзирам някаква хитрост. Огледалото вече не е у нея, те също не са го намерили. Явно го е скрила.
— Тогава върви да го търсиш това проклето нещо! — изсъска Мейгрейт, поддала се на внезапна ярост, обзета от отчаяние, ужас и презрение към себе си. — Но аз няма да дойда с тебе.
Вторачи се право в очите на Фейеламор, която направя крачка към нея, протегнала ръка.
— Стой! — тросна й се Мейгрейт. — Ще намеря воля в себе си, ако ме принудиш.
Оставаха изправени една срещу друга в един проточил се миг, после Фейеламор се врътна и тръгна напряко през гората. Мейгрейт я изпроводи с поглед. Чувстваше, че се е отървала от тежък товар.
31. Историята на Фейеламор
Фейеламор тръгна нагоре през гората: връщаше се към поляната подтиквана от чувството, че там все още има какво да намери. Толкова бе възбудена, че почти не обърна внимание на Мейгрейт и нейната озадачаваща опърничавост. Рано или късно щеше да се върне при нея — вкоренената вярност към дълга щеше да я доведе. Доближи поляната чак след пладне, но дочути гласове я накараха да спре и да застане нащрек. Послужи си с илюзии, за да промени външността си, и се скри в гората. Съвсем скоро на поляната излезе отряд аакими. Позна водача им, бе го срещала в прастари времена — Тенсор.
Той излезе напред, огледа палатката и разхвърляните вещи и поклати глава. Пристъпи към потока, като внимаваше да не гази по следите, а постоя загледан надолу. Накрая даде зная на другите аакими и те се пръснаха да търсят. Ръмящите капки постепенно се превърнаха в проливен дъжд.
След малко един подвикна тихо на останалите: държеше някакви бели неща. Стоеше в отсрещния край на поляната и през дъждовната завеса Фейеламор не виждаше какво държи, нито чуваше думите му. Аакимите се събраха и разгледаха внимателно нещата, после ги пуснаха на земята и търсенето продължи.
Тенсор и един по-нисък мъж стояха настрана и разговаряха. Ниският посочи към гората и двамата тръгнаха натам бавно, заболи поглед в земята, навеждаха се да проверят някакви следи и накрая навлязоха между дърветата. Тъкмо това ги спаси.