Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Всеки карон беше разтърсен от трудното прехвърляне и възприемаше ставащото наоколо не по-ясно от бебе. Но и Рулке, и другите карони, чиито лица се появиха на кълбото, ликуваха.
— Задържам го все по-трудно! — извика той на Ялкара. — Ако ще идвате, не се бавете. Мейгрейт, хвани тези ръчки.
Тя се върна на машината, а Рулке скочи и извади последните двама мъже от камерата толкова грижливо, все едно бяха негови деца.
— Сега всички са под защитата на машината. Прехвърляйте се! — провикна се към Ялкара.
„Почти сме готови — въздъхна тя. — Най-прекрасният ден в живота ни!“ — И в моя — увери я Рулке, ухилен до ушите. Очите му светеха като синьо-виолетови слънца. — Чакахме четири хилядолетия… — обърна се към Мейгрейт.
Фейеламор се изправи, застанала високо на централната стълба. Опря гръб в прозрачния парапет и изсвири с нанолета цяла мелодия, която се натрапваше в съзнанието толкова болезнено, че очите на Каран овлажняха — оплакване на един загиващ свят.
„Какво е това?! — писна Ялкара. — Не! Рулке, веднага…“ Под тавана на залата се издуваше друга леща във Възбраната, за да се превърне в портал с метален блясък.
Рулке се втурна с огромни скокове към машината, но Фейеламор го изпревари с последната си заблуда, най-съвършената в дългия й живот. Изведнъж подът се плъзна назад под краката му. Той затича още по-стръвно, но не доближаваше творението си дори с една стъпка.
— Машината ти може и да е защитена от моите заклинания — присмя се Фейеламор отгоре, — но ти не си!
Рулке направи свръхчовешко усилие и като че щеше да допре с ръка черното туловище, но подът пак го понесе обратно.
Овалният портал се отвори и оттам изскочи същество, високо колкото машината, с огромни умни очи и нокти по краищата на крилете, които се разпериха и го обвиха в непроницаема сянка.
— Това пък какво е? — втрещи се Мейгрейт.
— Прилича на транкс — смънка Каран. Рулке се отказа от напразното хабене на сили.
— Да, то е вид транкс. Най-гадният! — Дрехите му бяха подгизнали. — Едва ли ще намерите по-страховита твар в пустотата — кръвожадна, но и схватлива. А аз нямам оръжие…
— Убий ги! — виеше Фейеламор, преместила се на балкон под тавана. — Избийте всички и ще имате свой свят.
Транксът изплющя с криле и те го издигнаха над пода към десетимата безпомощни карони. От портала се подаде главата на втори транкс, който пикира в същата посока.
Каран избяга от залата през странична врата.
— Не мога да ти се сърдя — въздъхна Рулке, но след две-три секунди тя се върна тичешком, повела отряда гашади, които бяха охранявали залата отвън.
Плещестият Джарк-ун хвърли на Рулке дълъг меч.
— Вземете това, господарю!
Рулке улови оръжието и нападна първия транкс, извисяващ се над него. Противникът беше убийствено бърз. Замахна с крило и назъбеният край раздра рамото на карона.
Рулке отскочи встрани и се опита да съсече сухожилията зад едното покрито с дебела рогова броня коляно. Острието само се плъзна. Транксът го ритна в хълбока и го просна, но Рулке не изтърва меча.
До вратата голяма група гашади нападаше втория транкс, силата му обаче беше предостатъчна да им противостои. Един от тях вече бе повален. Транксът откъсна парче от парапета на близката стълба и се развъртя. Петима гашади отхвръкнаха надалеч от него и никой от тях не се надигна повече. Чудовището запрати парчето в гърба на Рулке и прелетя към замаяните карони на пода.
Каран зърна безстрастното лице на Фейеламор. „Не означаваме нищо за нея…“ Още неколцина гашади подгониха втория транкс и бяха по-предпазливи. Един успя да забие копие в гърба му, с което обаче не му навреди видимо.
Мейгрейт и Рулке отблъскваха заедно първия транкс, но неминуемо щяха да бъдат победени. По тялото на Рулке кървяха пет-шест рани, силите му се изчерпваха бързо. Едното бедро на Мейгрейт беше раздрано до коляното. А на транкса нищо му нямаше. Каран видя и трети транкс да се подава от портала на Фейеламор, но нещо не му позволяваше да се промъкне.
Тя стоеше до машината и отнемай къде се покатери върху нея. Тръшна се на седалката. Пред нея имаше шест ръчки, пулт със светещи жълти правоъгълници, няколко колелца и цял гъсталак от разноцветни бутони. От пода пък стърчаха пет педала, извити като сърпове. Каран си припомни с кои лостове Рулке бе управлявал творението си. Не знаеше обаче как да насочва машината с мисълта си.
Изпружи крак и натисна най-левия педал, като се смъкна от седалката. Тук нищо не беше лесно достъпно за нисичка жена като нея. Машината се разтърси и тя дръпна леко назад двете средни ръчки. Въпреки бученето творението не мърдаше, но ненадейно се килна назад и излетя под остър ъгъл. Каран се вкопчи в седалката, за да не бъде изхвърлена. А машината се устреми към далечния таван, зарева сирена. „Опитай с ръчките!“ Машината свърна, направи широк завой и отскочи от преградата, зад която беше задругата. Каран се задържа на косъм. Коляното й натисна син бутон, творението забави движението си и й даде възможност да си пробва късмета с втората ръчка. Полетът се изравни, тя само се рееше бавно към балкона, откъдето Фейеламор им навлече тази беда. Ръцете на фейлемката се мятаха в резки движения. Каран разбираше, че след малко ще бъде поразена от някаква илюзия. Паднеше ли оттук, щеше да се пребие.