Върховният повелител

— Истинска храна – промърмори Сония, когато Акарин постави купата в ръцете й. – Не че готвенето ти не ми хареса – додаде тя.

— Просто съставките бяха ограничени.

— Да, освен това нямам дарбата на Такан.

— Дори Такан нямаше да се справи по-добре.

— Щеше да останеш изненадана. Защо мислиш, че Дакова го и държа толкова дълго?

Двамата се хранеха мълчаливо, наслаждавайки се на простата храна. Дориен влезе в стаята тъкмо когато Сония остави купата си на масата. Той я погледна и се усмихна.

— Вкусно?

Тя кимна. Той седна на един от столовете.

— Трябва да поспиш – каза му Акарин.

— Знам – отвърна Дориен, – но не мисля, че ще мога. Имам твърде много въпроси. – Той поклати глава. – Този магьосник... как успяхте да минете през Прохода, щом той го е пазил?

— Чрез малка измама – отвърна Акарин. Когато започна да обяснява, Сония се взря в него. Той изглеждаше различен. Не толкова резервиран и сдържан. – Помислих си, че Парика е влязъл в Киралия с намерението да ни намери, но когато Крепостта бе нападната, разбрах, че той е бил част от нашествието.

— Той беше толкова силен. – Дориен погледна Сония. – Как успя да го спреш?

Тя усети как се изчервява.

— Спрях сърцето му. С лечителска магия.

Дориен я погледна изненадано.

— И той не оказа съпротива?

— Ичаните не могат да лекуват, така че той не знаеше какво му причинявам. – Сония потрепери. – Мисля, че втори път няма да мога да го направя.

— На твое място щях да постъпя по същия начин. Все пак той се опита да те убие. – Дориен погледна Акарин. – Имаше ли други ичани в Прохода?

— Не. Но това не означава, че няма да дойдат по-късно.

— Тогава трябва да предупредя местните.

Акарин кимна.

— Ичаните ще търсят немагьосници, особено такива с латентни магически способности.

Очите на лечителя се разшириха.

— Значи ще ловят фермери и селяни по целия път до Имардин.

— Ако Гилдията прояви разум, тя ще евакуира всички села и ферми по пътя. Карико няма да позволи на останалите ичани да губят много време по пътя. Той ще се притеснява, че Гилдията може да промени мнението си за мен и да ни позволи да се върнем, за да успея навреме да се подсиля и да се изправя срещу него.

Дориен мълчеше и гледаше втренчено Акарин. Като че ли се бореше със себе си. После погледна към Сония.

— Какво ще стане, ако Гилдията не ви призове? Какво могат да направят?

Акарин поклати глава.

— Нищо. Дори и да ме повикат и да ми позволят да използвам черната магия, аз пак няма да разполагам с достатъчно време, за да стана толкова силен, колкото осем ичани. Ако все още бях Върховен повелител, щях да накарам Гилдията да напусне Имардин. Щях да науча малцина избрани на черна магия, след което щях да си върна Киралия.

Дориен го погледна ужасено.

— Да напуснете Киралия?