Върховният повелител

Ножът помръдна. Връхлетя ги усещане за болка...

Лорлън изпъшка, когато изведнъж се озова отново в познатата обстановка. „Току-що изгубихме двайсет магьосници за по-малко от час! Двайсет от най-добрите ни воини...”

— Седнете, Разпоредителю.

Лорлън погледна към краля. Гласът му бе неочаквано мил. Той позволи да го отведат до креслото. Кралят и съветниците му насяда ха срещу него.

Владетелят потърка челото си и въздъхна.

— Не ми се искаше да разбирам точно по този начин, че твърденията на Акарин са верни.

— Да – съгласи се Лорлън. Спомените от битката все още се въртяха в съзнанието му.

— Трябва да направя своя избор – продължи кралят. – Или да позволя на един или повече магьосници да усвоят черната магия, или да помоля Акарин да се върне и да ни помогне. Вие какво бихте избрали, Разпоредителю?

— Бих върнал Акарин – отвърна Лорлън.

— Защо?

— Знаем, че ни каза истината.

— Така ли? – попита тихо кралят. – Може да ни е разкрил само част от нея. Може да се е съюзил с тези магьосници.

— Защо тогава ни прати предупреждение за нападението им?

— За да ни заблуди. Той каза, че ще ни нападнат след няколко дни, не днес.

Лорлън кимна.

— Може просто да се е заблудил. – Той се наведе напред и погледна монарха в очите. – Аз вярвам в почтеността на Акарин. Вярвам, че ако го помолим да си тръгне, след като ни помогне, той ще го направи. Защо да обучаваме на черна магия някой от нас, когото след това няма как да отпратим, при положение, че можем да извикаме някой, който вече има тези умения?

— Защото не му вярвам.

Лорлън отпусна рамене. С това не можеше да спори.

— Вече поставих този въпрос пред Повелителите на отделните школи – каза кралят. – Те се съгласиха с мен. Моят избор е лорд Сарин, но аз нямам намерение да взимам това решение вместо Гилдията. Гласувайте го.

Той се изправи и тръгна към отворената врата на балкона.

— Освен това за моя избор има още една, по-практична причина – продължи той. – Акарин е в Сачака. Може да не успее да се върне на време. Лорд Сарин смята, че Сония е усвоила черната магия за една седмица, въпреки че времето й е било заето и с уроци, и други дейности. Ако един магьосник се посвети изцяло на тази задача, той ще я усвои по-бързо. Аз... – Прекъсна го почукване по вратата. – Влез.

В стаята бързо влезе някакво момче и падна на едно коляно.

— Лорд Болкан е тук, Ваше величество.

Кралят кимна и момчето бързо излезе. В стаята влезе Болкан и коленичи пред краля.

— Свободно. – Кралят се усмихна тъжно. – Тъкмо навреме, лорд Болкан.

— Реших, че ще искате да говорите с мен, Ваше величество – отвърна Болкан, докато се изправяше. Той погледна Лорлън и кимна учтиво. – Разбрали сте, че Крепостта е паднала?

— Да – отвърна кралят. – И реших, че един от магьосниците ни трябва да усвои черната магия. Гилдията ще номинира кандидатите и ще избере един от тях чрез гласуване. Ако сачаканците се приближат до Имардин преди избраният магьосник да е подготвен, подкрепленията, които изпратихте към Крепостта, ще влязат в битка с тях.