Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Лорлън погледна монарха. Той изпращаше тези магьосници на смърт.
— Ние имаме нужда от тях тук, Ваше величество, за да може избраният магьосник да увеличи енергията си колкото се може по-бързо.
— Няма да им нареждате да нападат сачаканците, докато не стане ясно, че имаме нужда от още време. – Кралят се обърна към Болкан. – Можете ли да предложите друга стратегия, която да забави или отслаби врага?
Воинът кимна.
— Можем да се възползваме от отбраната на града. Всяко препятствие по пътя им ще отнема част от силата им.
— А стражниците? Могат ли да бъдат използвани?
Болкан поклати глава.
— Боя се, че те лесно могат да бъдат обърнати срещу нас.
Кралят се намръщи.
— Как така?
— Всеки немагьосник с латентна магическа способност представлява потенциален източник на сила. Препоръчвам да държим всички немагьосници далеч от пътя им.
— Може би трябва да ги изпратя по-далеч от Имардин.
Болкан се замисли и кимна.
— Ако това е възможно.
Кралят се изсмя.
— Щом се разпространят слуховете, че няколко сачакански черни магьосници се готвят да нападнат Имардин, градът ще се опразни и без да давам заповеди. Ще наредя на Стражата да поддържа ред и да се погрижи всеки кораб, който напуска Пристанището, да е натоварен с разумен брой евакуирани, след което ще отпратя и тях. Имате ли някакви други препоръки?
Болкан поклати глава.
— Останете с мен. Искам да обсъдите укрепването на града със стражниците. – Кралят се обърна към Лорлън. – Разпоредителю. Върнете се в Гилдията и се заемете с избора на черния магьосник. Колкото по-рано започне обучението му, толкова по-добре подготвени ще бъдем.
— Да, Ваше величество.
Лорлън се изправи и излезе от стаята.
— Какво смятате да правите сега?
Ротан се обърна и погледна Рейвън. Шпионинът мрачно се взираше в него.
— Не знам – призна си той. – Очевидно вече не се налага да ходя в Сачака.
— Можете да потърсите Сония.
— Да. – Ротан погледна на североизток. – Но Гилдията... Киралия... ще има нужда от всеки магьосник, за да се бие срещу тези сачаканци. Сония... Тя може и да има нужда от помощта ми, но това няма да спаси Киралия.
Рейвън наблюдаваше Ротан мълчаливо и очаквателно. Магьосникът усети болка в гърдите, сякаш сърцето му се разкъсваше в две посоки.
„Ичаните съществуват – помисли си той. – Акарин не лъжеше. Сония не е била измамена. – Изпълни го облекчение, че решението й, макар и неправилно, беше взето с добри намерения. – Сония е в Сачака. Ичаните са тук. Тя е в безопасност, поне засега. Ако помогна на Гилдията, може би тя все още ще има дом, в който да се прибере".
— Ще остана – рече той на глас. – Ще се върна в Имардин.
Рейвън кимна.
— Можем да изтъргуваме каруцата и стоките в Калия за два от починали коня – ако подкрепленията не са ги взели всичките.
Подкрепленията. Лорд Ийкмо и останалите не бяха стигнали до Крепостта. Те сигурно щяха да се върнат в Имардин, за да се присъединят към останалите от Гилдията.
— Бих могъл и да изчакам подкреплението в Калия и да се върна с тях – каза Ротан.
Шпионинът кимна.
— Значи там ще се разделим. За мен беше чест да работя с вас, лорд Ротан.
Ротан успя да се усмихне накриво.
— И на мен ми бяха приятни компанията ти и уроците ти, Рейвън.
Шпионинът изсумтя.
— Добре лъжете, лорд Ротан. – После сви рамене. – Но нали аз съм ви обучавал. Жалко, че уроците ми няма да бъдат приложени на практика. Ала пък сега ще можете да използвате онова, което сте научил като магьосник. – Той погледна към Ротан. – Да защитавате Киралия.
Когато малката къщичка се появи между дърветата, Сония предположи, че това е поредната ферма, но Дориен я посочи гордо и каза:
— Домът ми.
Той завърза коня си пред къщата. Останалите наблюдаваха нервно как Акарин и Сония слизат от конете си. Сония отведе животното до единия от мъжете.
— Благодаря, че ми го зае – каза тя.
Той я погледна недоверчиво и улови юздите. Сония се върна при Акарин, докато Дориен благодареше на мъжете и ги отпращаше.
— Тревожат се – каза той, като се върна при тях. – Първоначално ви извеждам от страната, след това се появява един мъртъв сачаканец и мнението ми за вас се променя.
— Какво им каза? – попита Акарин.
— Че сме били нападнати и вие сте ни спасили. След това съм решил, че в замяна на това заслужавате подслон и храна, и че ще съм им благодарен, ако запазят това в тайна.
— Ще го направят ли?
— Не са глупаци. Знаят, че става нещо важно, въпреки че не са наясно с подробностите. Но ще направят каквото им се казва.