Червени морета под червени небета

— Какво възнамеряваше?

— Да полегна тук на палубата и да се порадвам на хубавото следобедно слънчице — отвърна той.

Жената се разсмя. Миг по-късно издърпаха и Джийн и го метнаха до Локи. Черната му коса бе залепнала за главата, а от няколкодневната му брада течеше вода.

— Олеле, Големият и Малкият — възкликна жената. — Големият май що-годе се крепи. Ти сигурно си мастер Валора.

— Щом така ви е угодно, госпожо, предполагам, че трябва да съм аз.

— Госпожа? „Госпожа“ е сухоземна дума. Тука за такива като тебе съм лейтенант!

— Значи не сте капитанът на кораба?

Жената вдигна ботуш от гърдите на Локи и му позволи да седне.

— Ни най-най-малко — отвърна тя.

— Езри е моят помощник-капитан — обади се глас зад гърба му. Той се обърна бавно и внимателно към жената, която бе казала това.

Тя беше по-висока от другата, чието име беше Езри, и по-плещеста. Чернокожа — тенът й беше само с няколко оттенъка по-светъл от цвета на корпуса и имаше поразителна външност, макар и да не бе млада. Покрай очите и устата й имаше бръчици, по които си личеше, че е около четирийсетте. Очите й бяха студени, а устата й присвита — явно не споделяше палавото отношение на Езри към двамата голи пленници на палубата й, от които течеше вода.

Плитките й с цвят на нощ се спускаха като грива под голяма четириъгълна шапка. В тях бяха заплетени червени и сребърни панделки. Въпреки жегата беше облечена с изтъркан кафяв фрак с лъскава златиста копринена подплата, а под него, разкопчана, се виждаше смайваща мозаечна жилетка от елдерглас. Рядко можеше да се види подобна ризница да не е в кралски ръце — всяко парченце елдерглас бе поставено в метален обков, тъй като на хората не им бе известно изкуството да свързват самото стъкло. Жилетката блещукаше на слънчевите лъчи, по-изумителна от стъклопис — хиляда парченца от сияйна слава колкото нокът, обковани със сребро.