Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

Мъжът неохотно се отдръпна назад. Нина го дари с изпъл­нен с увереност поглед, след което се обърна към металната плоча. Вдигна ръка, изпъна пръсти и се подготви да притисне длан към вдлъбнатината в метала.

Бавно се приближи до нея, тъкмо щеше да го докосне...

-      Недей! - провикна се Еди. Съпругата му замръзна. - Не пипай шибаното нещо! - Чейс прибяга до нея и я избута от вра­тата.

-      Господи боже, Еди! - оплака се жената. - Какво има?

-      Чукът не е капанът. Това е капанът! - Съпругът ѝ посочи към плочата.

-      Какво искаш да кажеш?

-      Замисълът да се построи всичко тук е било да се подси­гури, че никой никога няма да използва силата на метеорита отново, нали така?

-      Да... - колебливо отвърна Нина, нямаше представа накъде бие Еди.

-      Тогава защо биха сложили врата, която да се отваря само от хората, които могат да използват камъка? Все едно да пос­троиш банков трезор, който се отваря само ако носиш маска и чанта с надпис „плячка“ на нея! Последният човек, който биха искали да пуснат вътре, е този, който може да използва земната енергия. Някой като теб!

Уайлд мълча доста дълго време. След което каза:

-      Еди?

-      Аха?

-      Аз съм идиотка.

Съпругът ѝ се ухили.

-      Не ми се искаше да ти го казвам аз, но...

-      Не, наистина. Аз. Съм. Пълна. Идиотка! Защо, по дяволи­те, не се сетих за това? О, боже мой! - плесна се с две ръце по челото жената. - Паднах право в капана. Ако не беше ти, вече щях да съм дебела само половин сантиметър.

-      Погледни го от добрата му страна, щеше да успееш да се промъкнеш под вратата. - Докато казваше това, на Чейс му хрумна една мисъл, погледна към тунела и пак върна поглед на портата.

-      Току-що ми спаси живота, Еди - продължи Нина. - Още веднъж, благодаря ти. Наясно си, че не те ценя достатъчно. Ко­гато се приберем вкъщи, можеш да направиш онова нещо, което обикновено... - Съпругът ѝ продължаваше да се взира във вра­тите. - Ало, здрасти - Уайлд размаха ръка пред лицето му. - Съпруга, точно тук, предлага безплатни перверзии.

-      Онова е ексцентричност, а не перверзия - поправи я Чейс. - Определено ще се възползвам от нея. Сега обаче хвърли един поглед на това. - Еди отиде до портата, наведе се да погледне през цепнатината под нея и извади джобното си ножче. - Дръж фенерчето тук.

Нина освети тясната пролука... и се изуми, когато разбра, че не е това, което изглежда.

-      Фалшива е!

Чейс натика ножчето си. Острието потъна по-малко от три сантиметра, преди върхът му да се опре в твърд камък.

-      От самото начало ми се стори, че има нещо нередно в това помещение - започна Еди. - Ако то е било част от тунела, преди атлантите да го преобразят в тази зала, и са издигнали тези вра­ти, за да го блокират, защо те не следват посоката му?

Наистина беше така - портата не съвпадаше е входа, от кой­то влязоха.

-      Тунелите, образувани от лава, се вият в различни посоки, няма нищо странно в това - констатира Нина.