![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
- Не и толкова много. - Мъжът се върна до входа и огледа внимателно стаята, след което посочи с пръст направо, към една измазана част в стената, която се намираше на около два метра настрани от портата. - Колкото и да се вие този тунел, нормалното му продължение трябва да е някъде тук.
- Какво искаш да кажеш, че има друга врата?
- Не точно. - Щом не са искали никой да влезе, навярно са я блокирали. Обзалагам се обаче, че тунелът продължава зад тази стена. - Еди прекоси отново стаята и застана пред надписите. - Помещението е затворено, но продължавам да усещам течение. Накъде отива?
Нина насочи фенерчето си нагоре по стената. Над надписите имаше няколко дупки, всяка по няколко сантиметра в диаметър.
- През тези отвори навярно. - Жената взе шепа пръст и я запрати към тях. Песъчинките отразиха лъча светлина... след което бяха засмукани от дупките и се изгубиха в тях. - Определено има нещо оттатък. Как ще стигнем до там? - Еди извади пистолета си. - Аха, виждам. Ще стреляш по стената.
- Не точно. - Извъртя оръжието в ръката си и удари мазилката с дръжката му.
- Ааа! - извика Нина ужасена. Спусна се към него, докато той чупеше големи късове гипс и унищожаваше древните писания. - Какво правиш?
- Съжалявам, но ако искаме да минем оттук, тази преграда трябва да бъде разрушена.
- Да, така е - нервно отвърна Уайлд, - но поне ме остави първо да ги снимам! - Тя бързо пребърка чантата за фотоапарата си.
Еди въздъхна, но се отдръпна, за да може Нина да направи няколко снимки.
- Готова ли си?
- Да, да. - Жената окачи ремъка на фотоапарата на шията си и се намръщи. - Ще ми се да не правим това, но... хайде, давай.
Чейс се върна при стената и продължи да я обработва. След няколко минути достатъчно мазилка беше съборена, за да се разкрие част от онова, което беше скрито отдолу.
Друга стена. Тази не беше от солидна вулканична скала, бе издигната от каменни блокове и представляваше поредната преграда, която имаше за цел да изолира пътя до Храма на боговете.
Еди извади отново джобното си ножче, за да провери фугите между камъните. За разлика от постигнатия резултат при фалшивата порта, този път острието потъна навътре. Мъжът забеляза и нещо друго.
- Топла е.
Нина сложи ръката си върху откритата стена. Беше много по-гореща от нормалната температура в помещението.
- Все пак се намираме във вулкан...
- Така е, но щом стената е топла от тази страна, представи си какво ще е от другата. Нямаме идея и за дебелината ѝ. Разбира се, има само един начин да разберем какво се крие отвъд. - Чейс хвърли поглед на раницата с експлозивите.
Настроението на Нина бързо се развали.
- Май по-добре да направя снимки...
* * *
- Готова ли си? - попита я Еди.
Уайлд се сви и прикри ушите си.
- Да, давай.
Чейс превключи селектора на канал 1 на „Full“, махна капачето, което предпазваше червения бутон... и го натисна.
Макар да се бяха отдалечили значително в тунела, експлозията в залата се разнесе като изстрел. Засипа ги поток от прах и дим, наоколо се затъркаляха камъни.
Еди върна превключвателя в позиция „Safe“ и затвори капачето на червения бутон.
- Явно приятелят на Олдърли се е грижил добре за експлозивите. Разтресоха повече, отколкото очаквах. - Изчакаха прахът да се разнесе и тръгнаха обратно към залата. - Усещаш ли това? - попита Чейс след няколко крачки.
- Да - отвърна Нина. Полъхът, който се носеше от вън, се бе превърнал в порив, беше станал толкова силен, че рошеше косите им. Мъглата от прах започна да се прояснява. - Май успяхме да съборим стената. - Продължиха надолу по извиващия се тунел. По пода се забелязваха все повече и повече отломки. Преминаха последния завой и осветиха с фенерчетата си помещението, бяха любопитни да видят какво ги чака там.
За щастие на Нина, огромният чук не беше паднал, все още висеше заплашително над стаята. Под него целият под бе покрит с отломки. Стената, която препречваше изхода, беше пометена - както и всичко останало. Експлозията бе свалила мазилката от почти цялата зала, като по този начин беше унищожила завинаги последните записки за експедицията от Атлантида... както и останките на хората, участвали в нея. Телата в погребалните ниши горяха, кокалите им пукаха като чупещи се клонки. Уайлд беше натъжена от цялото това опустошение. Снимките бяха малка утеха за загубата на подобно съкровище.
- Хей - побутна я Еди, като видя колко е намусена. - Това е само антрето, помниш ли? - Мъжът кимна към новооткрития проход. - Храмът на боговете е някъде там.