![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
- Групата може и да стори подобно нещо - започна Еди намръщен, - но Стайкс и София не.
- Надявах се да не забележиш тази малка празнота в оптимистичния ми план.
Джипът продължаваше да се движи в пустошта. Чейс изгуби самолета от поглед, не можеше да каже дали той просто промени курса си, или летеше прекалено далеч, за да го види. Теренът стана по-тежък и го принуди да намали скоростта. Нещо се появи на хоризонта пред тях - приличаше на мираж през жежката мараня.
Нина се вторачи в него.
- Това хълм ли е?
- Хълмове по-скоро - констатира Еди, когато още мъждукащи върхове се появиха на хоризонта. Забеляза, че от най-високия от тях се издига тънка струя пара. - Или вулкани. – Липсата на отговор от съпругата му го обезпокои. - О, мамка му. Нали не мислиш, че...
- Точно там е - обясни му Нина. Лекото, но настоятелно усещане за привличане се засили у нея.
- В някакъв си шибан вулкан?
- Връзва се с видението на Нанталас. Както и с моето, когато съединих статуетките в Швейцария. Ако жрицата е изпитала същото като мен, описала го е така, както го е разбирала. Нали помниш, че в Храма на Посейдон пишеше за Хефест, гръцкия - и атлантски - бог на вулканите?
- Значи, камъкът е вътре в него. Чудесно. Как ще го достигнем?
- Нямам абсолютно никаква представа. Сигурна съм, че не разполагаме с огнеупорен костюм в багажника. Нали?
- Не мисля, че Олдърли се е сетил да ни сложи.
С приближаването си до него, миражът започна да става все по-солиден. Вулканът не беше особено висок, но пък за сметка на това заемаше огромна площ, почти перфектният му конус се издигаше над ниските му хълмове. След около час Нина и Еди стигнаха до него, стръмният му скалист склон беше невъзможен за преодоляване дори и от автомобил с добри възможности за изкачване като ленд роувъра. Чейс паркира джипа върху едно малко плато, излезе от него и се загледа към върха, от който се издигаше пара.
- Какво ще правим оттук нататък? - попита той. - Ще се изкачим до горе и ще надникнем в кратера, за да видим дали метеорът не е там вътре? Или пък някоя тайна база е монорелска? Второто определено ще е по-готино.
Нина се усмихна.
- Съмнявам се дори Блофелд721 да е толкова тъп, че да построи база в активен вулкан... - Жената млъкна и се намръщи.
- Какво?
- Не съм сигурна. Обзе ме някакво друго чувство, че там има нещо... - Уайлд бавно се обърна, закри очите си с ръка, за да ги предпази от слънцето, и погледна нагоре по склона.
- Камъкът?
- Не знам. Усещам някаква връзка с това място... - Нина тръгна по склона като хипнотизирана.
- Хей, чакай малко! - Еди бързо извади раницата е експлозивите от багажника на ленд роувъра, заедно с още една чанта с провизии от първа необходимост и я последва. - Поне вземи малко вода. - Подаде ѝ чантата.
- Извинявай. Каквото и да се намира там, не е далеч.
Вървяха нагоре по диагонал. Макар вулканът да беше активен, гроздовете растителност в пръстта и геоложките дадености, за образуването на които се изискваха векове, че и хилядолетия, подсказваха, че не бе изригвал от доста време.
- Поне за едно нещо няма да се тревожим - отбеляза Еди, когато Нина му сподели очевидното. - Не ми се иска да подскачам върху разтопена лава като Лара Крофт.
- И бездруго нямаш нейната фигура - пошегува се Нина. - Но не мисля, че...
Жената замлъкна, когато изкачи едно възвишение и погледът й се натъкна на невероятна гледка.
- Боже - изуми се Чейс. - Там има нещо.
Част от хълма се беше свлякъл и една скала бе станала на трошляк. Под останките се подаваха камъни, които не бяха оформени от естествените сили на природата, а от човешка ръка - бяха с прави ъгли и гладки повърхности. Нина прибяга до тях.
- Построили са нещо на вулкана!
- Или вътре в него - последва я Еди и посочи нагоре.
На около трийсет метра височина се намираше тъмен отвор в скалата, навярно образуван от земетресение. Нина се поколеба, първо ѝ се искаше да разгледа камъните, но бързо размисли и се насочи към прохода. Тази експедиция не беше с археологическа цел.
Разрушената зидария бе останала от постройка, която маркираше входа във вулкана, но почти кръглият тунел зад него изглеждаше естествен.
- Навярно е образуван от лавата - констатира жената.
- Какво представлява всичко това? - попита Чейс. Пътят им беше осеян с все повече и повече отломки. - Да не би някой да е построил антре тук, местенце за портиера или нещо подобно?