Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

-      Въпреки това не трябваше...

-      Еди. - Жената го щипна по бузата. - Всичко е наред. На­истина.

На устните му разцъфна благодарствена усмивка.

-      Благодаря ти.

Продължиха в мълчание. Чейс оглеждаше сухия терен нао­коло. Тази пустиня беше най-негостоприемното и празно мяс­то, на което някога бяха стъпвали.

-      Това твое предчувствие - наруши тишината Еди, - ще ми се да знаех как действа.

-      И на мен! - Нина кимна към забравеното от Бога простран­ство пред тях: - Наистина не мога да го опиша. Просто някак си знам, че метеоритът се намира в тази посока. Ако целият живот на Земята произлиза от него, то значи, той е свързан с всеки един от нас на генетично ниво. Въздействието на земната енергия очевидно е засилило сетивата ми.

-      Мислех си, че тя ти действа само като държиш статуетки­те... и когато се намираш на места, където се пресичат енергий­ни линии.

-      Аз също, но по-скоро говорим за остатъчно въздействие тук, за ехо. Като... - Нина не успя да намери правилните думи. - Все едно нещо ми гъделичка подсъзнанието, това е най-добрият начин, по който мога да го обясня. Камъкът се намира на този път. Някъде.

-      Някаква идея колко ни остава до него?

-      За жалост, предчувствието ми не е точно като GPS. Съжа­лявам.

Продължиха напред. Мина още един час. Еди погледна в да­лечината и присви очи... след което рязко се завъртя към нещо, което зърна с периферното си зрение.

-      Какво има? - попита Нина.

-      Ей там има самолет. - Слънцето се отразяваше в една мал­ка точка в небето на североизток.

Умората на Уайлд бързо беше изместена от безпокойство.

-      Групата?

Чейс изсумтя.

-      Откъде да знам? Нямам бионични очи. Разстоянието си е доста сериозно.

-      Накъде се е насочил?

Еди спря джипа и се загледа в синята празнота.

-      Сигурно е тръгнал към Джибути.

-      Може да търси метеорита.

-      Или нас.

Нина погледна назад в ленд роувъра. Раницата беше обез­опасена в багажника, положена внимателно между останали­те чанти, които да омекотяват друсането от неравностите по пътя.

-      Най-важното е да успеем да взривим камъка, преди да ни намерят.

-      И да се измъкнем живи. Това също е изключително важно. - Еди подкара джипа отново. - Има нещо, за което мисля от известно време.

-      Какво е то?

-      Колко голям е този метеорит? Ако е, знам ли, колкото един диван или кола, разполагаме с достатъчно експлозиви, за да го направим на парчета. Ако обаче е по-голям, може само да улес­ним работата на Групата, като го разделим на части и им осигу­рим достъп до ДНК-то, което се намира в него.

Това беше вероятност, за която Нина също бе помислила.

-      Най-доброто, което можем да направим... е най-доброто, на което сме способни - заключи жената. - Ще се опитаме да им стъжним живота, доколкото това е възможно. Ако осъзнаят, че са изгубили всички шансове да изпълнят плана си... ами както каза Глас, те са бизнесмени, ще продължат напред. Може би ще успеем да ги убедим да освободят Лари.