![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
Стайкс се обърна към Уордън:
- Ще сме там до няколко минути.
- Сигурен ли си, че това е мястото? - попита председателят на Групата.
- Не на сто процента, но предвид обстоятелствата, ми се струва доста удачно. Един вулкан би се вписал чудесно в думите на Нанталас за ковачницата на Хефест. - Мееркригер го погледна накриво. - Ползите от класическото образование - добави Александър в отговор на физиономията на стареца. - А и преди няколко часа нашият разузнавателен дрон е забелязал, че някакво превозно средство се е насочило към него; все още е там.
- Уайлд и Чейс? - попита Уордън.
- Че кой друг? - изпревари Стайкс София.
Бившият офицер кимна.
- Като се има предвид, че няма абсолютно нищо в тази част на пустинята, което да представлява интерес за човек или звяр, те са единствените хора, които биха дошли тук.
- Не сме сигурни, че въобще са в страната - обади се Виктория Бранигън, която стоеше зад Мееркригер.
- Също така не сме сигурни, че не са. Чейс е доказвал много пъти, че може да се разхожда из целия свят незабелязано.
- Браво на него - провикна се Лари. Бащата на Еди беше седнал в дъното на трюма. Мъжът до него бе получил заповеди от Стайкс, ако пленникът създава проблеми, да го усмирява и той го стори, като заби силно лакът в корема на стария Чейс. Възрастният мъж се сви от болка и се опита да си поеме въздух.
- Знаем, че са напуснали Швейцария - продължи Александър, без да обръща внимание на прекъсването - и са се върнали в САЩ, така че е доста вероятно да са тук сега. Уайлд очевидно има някакво заложено в нея предчувствие, което ѝ показва посоката. Освен това са силно мотивирани да открият метеорита преди нас.
- Моли се да не успеят - каза Уордън и в гласа му се усещаше заплаха.
Стайкс потисна смеха си и се обърна, за да погледне навън през предния прозорец. Вулканът бързо нарастваше. Студените му очи обходиха мястото, опитваха се да намерят някаква следа в близост до голата скала...
- Ей там - каза той. - Ето ги ей там! - показа на пилота какво е видял и онзи насочи хеликоптера в тази посока.
Уордън се наведе напред, за да погледне. Долу се отличаваше малко цветно петно: някакво превозно средство.
- Приземи се възможно най-близо до него - заповяда инвеститорът на пилота, след което се обърна към Александър: - Ще можеш ли да го откриеш?
- Проследяването е една от специалностите ми - самодоволно му отвърна англичанинът.
Пилотът насочи хеликоптера към малкото плато; снижаването на машината вдигна буря от прах и пясък, която връхлетя джипа. Мъжът успя да приземи летателния апарат само с леко раздрусване.
- Така - обърна се Стайкс към членовете на Групата, - смятам, че ще е най-добре всички вие да останете тук, докато аз и хората ми открием Уайлд, Чейс и метеорита. Налага се...
- Няма да дремем и да се печем в това нещо - твърдо заяви Уордън. Пилотът скоро щеше да изгаси двигателите, а съответно и климатичната система, и температурата във вътрешността на летателния апарат бързо щеше да стане непоносима. - Искам да съм там, когато откриете камъка.
- Както и ние - казаха братята Бул едновременно. Другите също бяха съгласни, дори и възстарият Рудолф Мееркригер, който не изглеждаше никак обезпокоен, че трябва да се справя с неравния терен.
- Както желаете - съгласи се Стайкс. - В такъв случай, моля, последвайте ме... - Уордън вдигна куфара със статуетките, а наемникът отиде при своите осмина подчинени в дъното на хеликоптера. - Всички се подгответе и тръгвайте. Помнете, доктор Уайлд ни трябва жива. Всеки друг, който се озове на пътя ви, е ваш. Освен Чейс. Той е за мен. - Александър мина покрай няколко парашута на стената и натисна един бутон. Широка рампа се спусна към земята. - Хайде, да действаме.
Първи по нея заслиза той, последваха го членовете на Групата - изглеждаха нелепо насред дивата природа, въпреки чисто новите си туристически дрехи - последна беше София. Наемниците извадиха иззад редовете със седалки големи сакове, в които бяха оръжията им и друго оборудване, и тръгнаха след своя водач, двама от тях бутаха Лари помежду си.