Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

-      Нямаме време за това - прекъсна я Еди, постави раницата на пода и извади от нея експлозивите и детонаторите. - Наме­рихме каквото търсихме, така че да взривяваме.

-      Това е единственото време, което имам - възпротиви се съпругата му. - Видя какво стори експлозивът с външната стая - не остана нищо от нея. Когато взривим метеорита, ще потрошим целия храм. Тъй като не мога да променя това, поне ще се опитам да го снимам.

Чейс се съгласи неохотно.

-      Свършвай по-бързо тогава. - Провери останалите детона­тори и заобиколи камъка. Като се върна на изходната си пози­ция, беше посърнал. - Нали се сещаш, че ти казах, че нямаме достатъчно експлозиви?

- Да?

-      Наистина нямаме. Помниш ли какво ни каза онзи геолог, Белфрайър, за статуетките, преди да отидем в Южна Америка? Че метеоритът, от който са изсечени, е съдържал голямо количество метал - и това го е направило много, ама наистина много здрав. Няма как тези експлозиви да го унищожат. Най-доброто, което мо­жем да очакваме, е да го разделят на по-малки части, които пак ще са прекалено големи, за да успеем да ги избутаме в лавата долу. - Еди погледна отново към входа. - Имаме нужда от план Б.

-      Какъв точно ще е той?

-      Както винаги - ще взривим нещо.

-      Нали това беше план А!

Чейс се ухили, взе един експлозив и един детонатор и се на­сочи към тунела.

-      Прави си снимките, но като се върна, слагаме бомбите на камъка и изчезваме от тук.

-      Накъде си се запътил?

-      Да се уверя, че никой няма да мине през този тунел, когато си тръгнем. - Еди се изгуби в прохода и остави Нина сама с атлантските богове. Тя направи снимки на целия храм, след което насочи вниманието си към статуите около метеорита. Каквото и да правеше съпругът ѝ, му беше отнело много време, защото още не се бе върнал. Обмисли отново да огледа храма, но при­родните забележителности в помещението спечелиха интереса ѝ и тя се изкачи до ръба на терасата.