Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Значи, вие уведомихте началника Прат и той не тръгна по тази следа?
- Точно. Както ви казах, увери ме, че греша. Беше убеден, а и той ръководеше разследването. Знаеше какво прави. Заключението му беше, че става дума за обикновено пътнотранспортно произшествие, което аз отбелязах в доклада си.
- И това не ви се стори странно?
- На момента не. Казах си, че прекалено бързо съм се запалил. Но забележете, не съм си претупал работата. Изпратих трупа на съдебния лекар главно за да се опитам да разбера какво се е случило и дали катастрофата се е дължала на употреба на алкохол, заради намерените бутилки. За жалост, от това, което бе останало от тялото след силния удар и пораженията, нанесени от водата, нищо не можа да се установи. Казвам ви, онзи тип беше премазан. Съдебният лекар можа само да каже, че тялото вероятно е било там от няколко седмици. И бог знае колко още време е щяло да остане, ако онзи рибар не бе забелязал колата. После тялото бе предадено на семейството и това беше краят на историята. Както ви казах, всичко сочеше, че става дума за обикновено пътнотранспортно произшествие. Разбира се, днес, след всичко, което научих, главно за Прат и момичето, вече не съм сигурен в нищо.
Случаят, така както го разказваше Дарън Уонслоу, беше наистина много интригуващ. След разговора ни с него двамата с Гахалоуд отидохме до пристанището на Сагамор, за да хапнем. На миниатюрния кей имаше павилион за пощенски картички и един минимаркет. Времето беше хубаво, цветовете ярки, океанът огромен. Наоколо се виждаха красиво боядисани къщи, някои от тях на самия бряг, оградени с добре поддържани градинки. Обядвахме пържола и изпихме по една бира в малък ресторант с наколна тераса над океана. Гахало-уд дъвчеше замислено.
- Какво ви се върти из главата? - попитах.
- Фактът, че всичко като че ли води към Лутър. Имал е багаж със себе си. Смятал е да бяга, може би като отведе и Нола. Само че планът му се е провалил. Нола е избягала, той е убил леля Купър, после е ударил прекалено силно Нола.
- Мислите, че е бил той?
- Да, така мисля. Но не всичко е ясно. Не разбирам защо Стърн не спомена за черния шевролет. Това все пак е важна подробност. Лутър изчезва с автомобил, регистриран на името на фирмата му, и той не е обезпокоен? И защо, по дяволите, Прат не е тръгнал по тази следа?
- Смятате, че началникът Прат е замесен в изчезването на Нола?
- Да речем, че ще ми е интересно да го попитам по каква причина се е отказал от следата „Кейлъб“ въпреки доклада на Уонслоу. Искам да кажа, предлагат му златен заподозрян, в черен шевролет „Монте Карло“, а той постановява, че няма връзка. Много странно, не намирате ли? А ако наистина е имал съмнения за модела на колата и е бил по-скоро „Нова“, не „Монте Карло“, е трябвало да го каже. Обаче в доклада става дума само за „Монте Карло“...
Отидохме в Монтбъри още същия следобед, в малкия мотел, където се бе настанил началникът Прат. Беше едноетажна сграда с десетина стаи една до друга и паркоместа пред всяка врата. Мястото изглеждаше пусто, имаше само две коли, едната пред стаята на Прат, вероятно неговата. Гахалоуд почука на вратата. Никакъв отговор. Отново почука. Напразно. Мина една камериерка и той я помоли да отвори с шперца си.
- Няма начин - отвърна тя.
- Как така няма начин? - раздразни се Гахалоуд и й показа значката си.
- Днес вече няколко пъти исках да оправя стаята - обясни ни. -Мислех, че клиентът е излязъл, без да го видя, но се оказа, че е оставил ключа в ключалката. Няма как да отворя. Това означава, че е вътре. Освен ако не е излязъл, като е затръшнал вратата с ключа в ключалката. Случва се, когато човек бърза. Ама пък колата му е тук.
Гахалоуд изглеждаше недоволен. Зачука силно, призовавайки Прат да отвори. Опита се да погледне през прозореца, но завесата пречеше да се види каквото и да било. Тогава реши да разбие вратата. Ключалката поддаде при третия ритник.
Началникът Прат лежеше на мокета в локва кръв.
8.
Гарванът
- Смелият печели, Маркъс. Повтаряйте си този девиз всеки път когато сте пред труден избор. Смелият печели.
Откъс от „Случаят „Хари Куебърт“
Във вторник, 22 юли 2008 година, дойде ред на градчето Монтбъри да се развълнува като Орора няколко седмици по-рано, след откриването на тялото на Нола. Пристигнаха патрулни коли от цялата област и се събраха пред един мотел близо до индустриалната зона. Сред зяпачите се твърдеше, че има убит човек и че ставало дума за бившия началник на полицията в Орора.