Измамата на Опал [bg] [ЛП]

— Какво задейства детектора тогава?

— Мисля, че знам — каза Артемис. Сложи пръст под горната си устна и я вдигна нагоре. Две метални ленти минаваха по зъбите му.

— Шини. Би могло — каза Кърт. — Детекторът е много чувствителен.

Артемис махна пръстите от устата си.

— И тях ли трябва да сваля? Да ги изтръгна от зъбите си?

Кърт взе предложението на сериозно.

— Не. Мисля, че сме в достатъчна безопасност. Просто премини. Но се дръж добре вътре. Това е трезор, не площадка. — Кърт спря и посочи камерата на главите им. — Запомни, те ще гледат.

— Гледай каквото си искаш — каза Артемис нагло.

— О, ще го направя, момче. Само да се изплюеш на пода и ще те изхвърля от помещението. Насила.

— О, за бога, Кърт — каза Бертолд. — Не бъди толкова драматичен. Знаеш, това не са мрежови телевизионни камери.

Бертолд ги поведе през вратата на трезора.

— Извинявам се за Кърт. Провали се на изпита за специалните сили и свърши тук. Понякога си мисля, че би се зарадвал някой да обере мястото, за да види малко екшън.

Вратата беше кръгла стоманена плоча. С диаметър поне около пет метра. Въпреки размера си, вратата се плъзна леко при допира на Бертолд.

— Перфектно балансирана — обясни банковият служител. — И дете може да го отвори до пет и тридесет, когато се изключва за през нощта. Естествено, трезорът е с времево зададено заключване. Никой не може да отвори трезора до осем и тридесет сутринта. Нито дори президентът на банката.

Вътре в трезора имаше редове и редове депозитни сейфове в различни форми и размери. Всяка кутия имаше правоъгълна ключалка отпред, оградена от фиброоптични светлини. В момента всички те светеха червени.

Бертолд извади ключ от джоба си; беше закачен за колана му чрез преплетен стоманен кабел.

— Разбира се, формата на ключа не е единственото важно нещо — каза той и сложи ключа в главната ключалка. — Ключалките се управляват от микрочип.

Бътлър извади подобен ключ от портфейла си.

— Готови ли сме?

— Когато вие сте готов, сър.

Бътлър прокара пръст по няколко кутии, докато не достигна номер седемстотин.

— Готов съм.

— Много добре, сър. По мой знак. Три, две, едно. Обърнете.

Двамата завъртяха ключовете си едновременно. Предпазната мярка с главния ключ беше, за да се предпазят кутиите от крадец, който може да ги отвори с един ключ. Ако двата ключа не се завъртяха по едно и също време, кутията нямаше да се отвори.

Светлините около двата ключа се смениха от червени в зелени. Вратата на депозитната кутия на Бътлър се отвори.

— Благодаря ви, Бертолд — каза Бътлър и се протегна към кутията.

— Разбира се, сър — отвърна той и почти се поклони. — Ще бъда отвън. Дори с камерата, имаме триминутно инспекционно правило. Така че, ще се видим след сто и осемдесет секунди.

Щом банковият служител изчезна, Артемис погледна бодигарда си озадачено.