Среднощният диамант [bg]

— Вярно ли е, че всеки може да намери работа? Че има възможности и образование за всички? — Неочаквано въпросът дойде от Тамзин и измести по-леките теми.

Флорънс изглеждаше малко изненадана, но побърза да отговори:

— О, да. Не всички са богати, разбира се. В Кейп Триумф все още има престъпност и бедни квартали. Но нищо подобно на онова, което откривате в някои от гетата на Осфро. Нищо такова. — Лека намръщена гримаса беше първото нещо, което наруши веселото й изражение, и си спомних, че тя също беше от скромен произход. — Но всеки, който е готов да се труди усърдно, може да намери начин да подобри положението си. Тоест всеки осфридианец може. — Докато говореше, очите й се задържаха за миг върху мен. Запазих безразлично изражение, въпреки че сърцето ми се сви. Изглежда, че адорийските колонии нямаше да са различни от страната, която ги управляваше.

Аделейд беше забелязала втренчения поглед на Флорънс:

— А хората, които не са осфридианци? В колониите идват и други хора от Евария, нали? И чух, че има дори баланкуански заселници.

Флорънс сбърчи нос:

— Баланкуанци. Странен народ са тези хора.

— Какви са? — възкликна Каролайн.

— Приличат донякъде на сирминиканци. — Тя открито впери поглед отново в мен. — Но не са точно същите. Ще ги познаете, ако ги видите. И се обличат толкова странно — особено жените. Понякога носят панталони.

Това предизвика няколко ахвания.

— Номади като икорите ли са? — попита Силвия с широко разтворени очи. — И те ли носят килтове?

— Не — призна Флорънс. — Баланкуанците не са такива. Чух, че имат градове и книги, и закони… и други цивилизовани неща. Но очевидно не като нашите цивилизовани неща. Виждала съм само няколко баланкуанци. Те не общуват много с други народности.

— Но винаги има нужда от още хора, нали? — попита Тамзин, насочвайки групата ни назад. — Всичко е все още ново. Трябва тепърва да се строи.

— Предполагам. — Флорънс, изглежда, изпитваше неудобство да обсъжда такава сериозна тема. След няколко неловки мига се разведри: — Момичета, искате ли да чуете колко невероятен е Абнър?

Тя взе да повтаря като навита колко красив бил съпругът й, как изпълнявал всяка нейна прищявка. Как й купувал всичко, което искала.

— Да бъда омъжена за човек като него, е по-прекрасно, отколкото съм си представяла някога.

— Във всички отношения ли? — попита Ингрид. — Дори в… интимния смисъл?

Шок и кикот се разнесоха около масата. Бузите на Флорънс се обляха в тъмнорозово, което някак успя да я направи да изглежда още по-красива.

— Е, не би било прилично да навлизам в подробности, но ще кажа, че през повечето време е наистина прекрасно.

— През повечето време? — попитах многозначително. Флорънс изглеждаше изненадана, че съм се обадила.

— Ами… това, което имам предвид, е, че в някои дни просто съм много уморена, но това е дълг на една съпруга. И аз с радост го изпълнявам заради него. И както казах — наистина може да бъде прекрасно. И о, само какви мили неща изрича винаги след това. Излива емоциите си. Комплимент след комплимент. Казва ми колко ме обожава. Дори е рецитирал поезия.