Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Любовно-фантастические романы » Тайната на забранената книга [bg]
Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на забранената книга [bg]

Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:

Eдна забранена книга. Библиотека, водеща към друг свят, и книжар, обгърнат със загадъчни сенки. Една жена, чийто избор вещае бъдещето на човечеството. Маккайла Лейн е съвсем обикновена съвременна жена. Или поне така си мисли, докато нещо необикновено не й се случва. Когато убиват сестра й, само една следа води към убиеца — загадъчно съобщение на мобилния й телефон. В търсене на отговори Мак заминава за Ирландия, за да потъне в мрачен свят, където нищо не е такова, каквото изглежда. Където доброто и злото носят една и съща коварно съблазнителна маска. Скоро Мак се изправя пред още по-голямо предизвикателство: да остане жива достатъчно дълго, за да се научи да използва силата, която не е предполагала, че притежава. Сила, която й позволява да вижда отвъд човешкия свят, в опасното царство на фае…    Пленителни същества, древна тайна, нежелана истина, история, която ще ви изпепели. Бестселър на New York Times, книгата е преведена в повече от 50 страни по света.
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 111
Перейти на страницу:

Направих кратък списък на нещата, които трябваше да купя от местния магазин — адаптор за зарядното на айпода, сок и няколко евтини закуски, които да държа в стаята, а после угасих лампата и почти мигновено изпаднах в дълбок сън.

Събуди ме чукането по вратата.

Седнах, разтривайки уморени, пълни с пясък очи, които сякаш бях затворила само преди секунда. Отне ми няколко мига да си спомня къде бях — в двойно легло в ледена стая в Дъблин, с дъжд, който трополеше леко по прозореца.

Бях сънувала фантастичен сън. С Алина играехме волейбол край един от многото язовири, изградени от енергийната компания „Джорджа Пауър“ и пръснати из целия щат. Имаше три близо до Ашфорд и ние ходехме на някой от тях почти всеки уикенд през лятото — забавлявахме се, събирахме тен и гледахме момчетата. Сънят беше толкова жив, че все още можех да усетя вкуса на бирата „Корона“ с лайм, да помириша слънцезащитното масло с кокос и да усетя коприната на пясъка под краката си.

Погледнах часовника. Беше два сутринта. Бях сънена и кисела и не се опитах да го прикрия.

— Кой е?

— Джерико Баронс.

Не бих могла да бъда събудена по-рязко, дори ако бях ударена по главата с чугунения тиган на мама. Какво правеше той тук? Как ме беше открил? Скочих и посегнах към телефона, готова във всеки момент да се обадя на рецепцията, за да повикам полиция.

— Какво искате?

— Имаме информация за размяна. Вие искате да знаете какво е. Аз искам да знам какво знаете за нея.

Не бях готова да разкрия колко уплашена бях, че ме беше открил.

— Умник сте, нали? Осъзнах го още в магазина. Какво ви забави толкова?

Последва толкова проточена тишина, че започнах да се чудя дали не си е отишъл.

— Не съм свикнал да моля за това, което искам. Нито да разменям нещо с жена — каза той накрая.

— Е, свиквай с това с мен, приятел, защото не приемам заповеди от никого. И не давам нищо безплатно.

„Празни, празни, празни заплахи, Мак.“ Но той не знаеше това.

— Възнамерявате ли да отворите тази врата, госпожице Лейн, или ще разговаряме там, където всеки може да се бърка в работата ни?

— Наистина ли възнамерявате да разменим информация? — парирах аз.

— Да.

— И ще започнете пръв?

— Да.

Раменете ми се отпуснаха. Преместих ръката си от телефона. Бързо изправих рамене. Знаех цената на усилието да поставиш усмивка на тъжно лице — след време това умение те кара да се чувстваш щастлив. Със смелостта не беше по-различно. Доверието ми към Джерико Баронс беше равно на увереността ми, че мога да го победя, което значеше, че изобщо нямах такова, но той знаеше какво е това ши-саду и въпреки че се надявах да намеря информация някъде другаде, не можех да не се запитам и какво щеше да стане, ако не успеех? Ами ако изгубех седмици в напразно търсене? Времето беше пари, а моето беше ограничено. Ако той имаше желание да разменя, трябваше да отворя вратата. Освен ако…

— Можем да говорим през вратата — казах.

— Не.

— Защо не?

— Аз съм затворен човек, госпожице Лейн. Това не подлежи на обсъждане.

— Но аз…

— Не.

Издишах раздразнено. Тонът на гласа му говореше, че ще бъде чиста загуба на време да споря. Станах и се пресегнах за чифт дънки.

— Как ме намерихте? — Закопчах цепката и прокарах ръце през косата си. Винаги се заплита, когато спя, защото е много дълга. Беше истинска кошница.

— Вие се сдобихте с нает превоз в моето учреждение.

— Наричаме ги таксита там, откъдето идвам. И книжарници. — Боже, ама че беше тесногръд!

— Ние пък имаме добри обноски там, откъдето аз идвам, госпожице Лейн. Как е при вас?

— Трябваше да говорите. Не е моя вината. Заплахите винаги изваждат на показ най-лошото у мен. — Отворих вратата съвсем малко и се взрях в него през процепа, оставен от веригата.

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)